Тончо ЖЕЧЕВ 1929 - 2000

БЪЛГАРСКИЯТ ВЕЛИКДЕН

„ Навръх Великден, 3 април 1860 година, цариградските българи проведоха акция, която стана една от връхните точки във възрожденската борба. Още тогава Г.С. Раковски оценява толкова високо станалото, че смята този ден свят в новия български календар, ден, който трябва да се празнува всяка година. Националният календар за българите по това време е почти бяло поле, по него още няма онези кървави точки, с които отбелязваме празниците. Раковски е искал да прикове вничанието на българите към един от най-важните дни в новото им летоброене. Но...дойдоха други събития, личности, постепенно българският календар се запълни с много червени точки и ние вече почти забравихме този празник.

Едва ли денят за акцията е бил избран случайно. В този момент на своите борби българите в турската столица се чувствували самотни и изоставени от всички : намирали се в най-остър конфликт с католическите попълзновения на Изток; трябвало да лавират между всички велики сили; да се борят с могъщата патриаршия, наследник на византийското минало; предпазливо да заобикалят Високата порта; да надхитряват всички. Празникът Възкресение Христово бил подходящ от всяка гледна точка за техния смшсъл."

В решението на българите да проведат своята акция навръх Великден, след като знаем, че е взето в един от най-острите моменти на борбата с католическата пропаганда, навярно е играло роля и желанието да се подчертае кардиналната разлика. Едновременно с това най-големият православен празник в цъфтящата буйна пролет за Цариград е давал необходимия декор и фон за началото на новото българско летоброене, за „възкресението“ на всичките ни национални стремежи, за възраждане силата и значението на българскиа народ.“

Тончо ЖЕЧЕВ, 1976

УНИКАЛНО ХОРО ОТ БЪЛГАРСКА СВАТБА

Елисавета БАГРЯНА

Сеизмограф на сърцето

ОГРОМНИ ТЕЛЕСКОПИ прислушват вселената:

мирови катастрофи —

изгаснали слънца,

новородени планети,

скитници комети,

срещи, разминаване,

пълнолуние, затъмнение.

Метеор —

пламнал,

изгорял,

пръснал се на прах,

изчезнал…

Сеизмографи прислушват земята:

чувствителни —

трептят, бележат,

измерват земетръсите —

близки, далечни…

Иглата подскача,

счупва се —

катастрофални! —

Изчезнали градове,

изникнал остров,

пресъхнало езеро,

стопил се глетчер,

морето се дръпнало,

потънала планина,

в пустинята вода!

2

ТИ ВИЖДАШ ЧОВЕКА —

        върви до тебе, работи, говори,

        прилично облечен, пътува, чете,

        а сам непроницаем, нечетим.

С кой уред ще прислушаш душата му?

С каква механика ще проникнеш

        в небосвода на мечтите му.

Как ще прочетеш

        метеорите в мисълта му?

Как ще изчислиш

        изгрева на надеждата,

        пълнолунието на страстта,

затъмнението на скръбта,

дълбочината на разочарованието?

Как ще измериш

оня катастрофален прилив на отчаянието,

който ще разруши брега на търпението,

ще разкъса телеграфните жици на нервите

и ще удави в собствената му кръв

това бедно

човешко сърце?

3

ВЕЧЕР,

ГРАД —

електрически, бетонен,

        милионен.

Светлини, афиши, измами —

реклами, реклами, реклами…

        Многохилядна тълпа,

        хилядоустен шум,

сирени, свирки, звън.

Вестникопродавачи крещят:

        Война!

        Афери!

        Борсови операции!

        Световна паника!

Поток от коли,

река от тела,

        очи, зъби…

На тъмното небе

        със светли букви

        филмова реклама:

        Ад! Ад! Ад!

4

ЛЕТЯЩ АВТОМОБИЛ —

черен, блестящ, луксозен.

        Писък!

Момичето остава простряно на паважа.

Произшествие — ще кажат.

Черна тълпа зрители.

Движението спира

        — за миг.

Социалните грижи са тук.

Обществената безопаснот е тук.

        Причината?

Виновният?

        . . . . . . . . .

Бледата, тънка

        мъртва ръка

        стиска —

малка, бяла,

        мокра

        кърпичка…

Розите носят любов, носят красота...

    Може ли да се прекали с рози, може ли да се прекали с любов и красота? Едва пристъпваме на прага на чудния свят на всичко това. Ден след ден, роза след роза, в дъжд от рози, красота и любов, всеки ден ще преоткриваме розите.

      Розите носят любов, носят красота. Но само за този, който носи любов и красота в сърцето си. Колкото и невероятно да е има хора, които не могат да се трогнат и пред най-красивото цвете. Независимо дали е роза, калия, трендафил, или кокиче – колкото и да е хубаво това цвете, те не могат да го оценят. А няма грозни, лоши цветя. 

      Природата е създала всичко хубаво, в неговото съвършенство. И всичко си носи своите хубави страни страни, всичко по свой си начин е красиво, хубаво...Но колкото и да са хубави и различни тези цветя и цветове, има хора, които не могат да го оценят. За тях -розата има бодли и боде или примерно люлялкът има силен аромат и им е неприятно. А може би се разхождат под дървета, отрупани с цветовете си на пролет и тези цветове, листчетата им “валят” като че ли вали сняг – и на тях им е неприятно, че ги “цапат”, че замърсяват скъпия им костюм, рокля...За тях локвите са мокри, пътя е кален, тревата цапа, но не оценяват, как след дъжд растенията, природата оживява, как се разхубавява. Те са бедни духом, и “слепи” – не могат да видят как слънчевите лъчи играят и се пречупват от капките дъжд..

.
      Такива хора купуват от магазините за цветя рози без бодли, или молят да им махнат бодлите – за да не се убодат те самите, или жената на която ги поднасят...А не могат да оценят, че истинската красота се крие в бодлите – че бодлите са за да се предпази едно цвете и да не допуска до себе си някой, който не може да го оцени, да го нарани. Но ако човек е внимателен – той може да се предпази и да оцени всичко в неговата цялост и красота...
    

  Пресметливите, добре използват информацията, че розата е символ за любов. Поръчват на някой магазин разкошен букет и без да са се докоснали до него го изпращат на човека, когото искат да покорят. Защото изобщо не ги докосват, не знаят, че имат бодли – смятат ги едва ли не за художествена измислица. Но бодлите освен, че нараняват – те показват и че сме живи, и че ни боли. А болката е хубаво нещо – тя показва, че все още сме живи..

. .
      Нека не се налага да режем бодлите на розата за да я оценим....

Борисова   

Nessun Dorma Three Tenors 1994 Carreras, Domingo, Pavarotti

Sami Brookes One Moment in Time Big surprise

Шуми Марица - Национален химн

Една жена до Местан: Реших да Ви отговоря като българка, на която и дедите са българи!

Цвета Кирилова написа Открито писмо до председателя на ДПС Лютви Местан, след неговата реч в Парламента. Ето и писмото.

 В пълна хармония на духа и толерантността проявих желание да напиша малко размисли снощи, но ги оставих за тази сутрин, тъкмо за да бъдат в синхрон с разбирането, че „Утрото е по – мъдро от вечерта! На годишнината от екзекутирането на Васил Левски лидерът на ДПС Лютви Местан се позова именно на Апостола, за да призове да не се насажда етническо напрежение. Това стана по време на обсъждането на три декларации, които осъждат изказването на Хюсеин Хафъзов от ДПС от миналата седмица. 

Вие представяте ли си, след толкова години измамен демократичен преход, колко лицемерно е да заговориш за най – великия българин – Васил Левски. След 25 години да си пречупиш езика и да споменеш името на Светеца, на Родолюбеца, на Духовния водач, на Революционера за национално освобождение, на Стратега, който е пожертвал живота си да освободи клетия народ от ТУРСКОТО РОБСТВО. Редно е, когато гласът на Левски говори, Вие да мълчите и да слушате правилно неговите завети, а не да интерпретирате изкривено думите му. Вашата интерпретация я изслушах в парламента, а сега чуйте моята. Казвате, че представлявате 500 000 български граждани и, че ще следвате неотклонно завета на Апостола за демократска република, в която българи, турци, евреи и прочее ще бъдат равноправни във всяко отношение. Уважаеми г-н Местан, чуйте ме внимателно, в България законите са валидни за всички, а за това дали се изпълняват отговорност носят политиците, управлявали държавата ни през последните 25 години, а именно и Вие и Вашата партия. Длъжна съм да отблежа, че за българите отношението към етническите малцинства е равноправно и то не от днес. Има знак за равенство между роми, турци и евреи по отношение на толерантност и разбирателство. След 25 години управление и 141 – години от ОБЕСВАНЕТО МУ Вие имате самочувствието да ни четете БАЩИНИТЕ ЗАРЪКИ И ПОСЛАНИЯ?! Вижте, господин Местан, Левски се намира в Кръвта на всеки един българин, НИЕ СМЕ ЗАКЪРМЕНИ С НЕГО! Той е Нашето ДНК. Непроменимо е, неизкоренимо е. Патриотизмът, моралът и дългът са свещени чувства. Тези качества в политиката не виреят, те се убиват и заличават безжалостно в най-ранната фаза на тяхната първа проява в нея. Чуйте ме, Левски не е просто историческа личност, с името на която някои може словесно да жонглира, за да продължава да внушава несъществуващи НЕРАВНОПРАВИЯ! И ще продължа да Ви цитирам: „Това е концепцията на Апостола за върховенството на закона, като основа на правовата държава. Ние ще следваме този завет, докато той бъде реализиран наистина, докато се постигне истинското равноправие“ Какво означава за Вас истинско равноправие? Ние не сме длъжни на никому с нищо! Никой не длъжен в този живот на някого с нещо! Къде видяхте неравноправие? На улицата, в малките населени места, в града, където в институциите на държавата се чува все повече турска реч? Нима не знаете, че членове на вашата политическа формация, която се капсулира на базата на етнос и се е самозатворила за външния свят, се намират на челни позиции в управлението на структури, министерства и правителства? С кое сте неравно третирани? С това, че в продължение на 25 години участвате активно в политическия живот на страната и сте сред основните управляващи партии в държавата ни? Че огромна част от властовия ресурс е в ръцете на политическата Ви формация? Къде е тази неравнопоставеност и какво още искате от едно крайно толерантно общество, което търпи всичките Ви политичски еквилибристики? Къде е неравенството, господин Местан? Гледахте ли на 18.02.14 предаването „Часът на Милен Цветков“. Там гостуваше един отруден човек на име Юри Щерев, българин от турски произход. Той каза: „Аз бих застанал срещу всеки турчин, ако засегне България. България е моята Родина, аз обичам България. Не мога да кажа, че не обичам България. Аз проклинам тия, които дойдоха на власт, вече 25 години и нищо не направиха за България! Не може да ме убеждава никой, че е направил нещо за България! Нито една партия!“ Ето в тези думи, господин Местан, България е повторена многократно с уважение и гордост. И точно тези думи са безспорното доказателство за етнорелигиозния мир, за който Вие смятате, че има какво още да се желае. Е аз Ви казвам, няма какво още да се желае! Бъдете благодарни и уважавайте търпението на българите, които Ви приемат с мир и разбирателство. И спрете да търсите под вола теле и да насаждате измислени неравноправия! Такъв филм няма. Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права! Е и ние имаме права в собствената ни държава, на собствената ни територия, на собствената ни земя, в собствения ни дом. ТУК СМЕ БИЛИ ВИНАГИ, ТУК СМЕ И ТУК ЩЕ ОСТАНЕМ И В БЪДЕЩЕ! Прочетете внимателно Конституцията на България и я спазвайте! Там е записано, че: Цялата държавна власт произтича от народа. Териториалната цялост на България е неприкосновена. Официалният език в републиката е българският. Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна. Партиите съдействуват за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Традиционна религия в България е източноправославното вероизповедание. Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели! И накрая искам да Ви попитам, господа лидери, над лидери и под лидери на ДПС. Защо толкова години тези отрудени българо -мохамедани, изкривени от работа и с изпръхнали ръце и лица от умора са оставени в бедност и неравноправие от Вас самите? Защо са родени тук, а мнозина не знаят български език? Нима това не е неравноправие? Нима образователното им осакатяване е плод на личен избор? Защо не знаят за кого гласуват и изборът им се осъществява в стройни редици? Нима те не биха припознали добри идеологии и каузи, произведени от останалите български политически партии. И накрая ще си позволя да променя името Русия с името България в речта на президента Владимир Путин В България живеят българи. Всяко малцинство, независимо от къде е, което иска да живее, работи и яде в България трябва да говори български език и трябва да уважава и спазва българските закони. Ако някой иска Шериат, съветвам ги да отидат в държавите, където това е държавен закон. България не се нуждае от малцинствата. Малцинствата се нуждаят от България и ние няма да им предоставим специални привилегии или да редактираме законодателството си спрямо техните желания, независимо колко силно крещят думата „дискриминация“.

...Юбилей и признание за една достойна жена...

My Way-The Unique voices(Уникалните гласове)