Тодор Влайков е роден в Пирдоп на 13 февруари 1865 година в семейство съхранило патриархалните традиции, които оказват силно влияние върху оформянето на мирогледа му.
Завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет през 1888 година.
Тодор Влайков е един от основателите и председател на Българския учителски съюз. През 1890 година, той заедно с Тодоро Йончев, основата в Мир ково първата българска кооперация - “Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество “Орало”.
Като учител и инспектор, като публицист и автор на разкази и повести, То- дор Влайков отстоява своите възгледи. Постепенно се увлича в общонационалните борби и четвърт век е активен политически деец. Той е от основателите на Радикал-демократическата партия и депутат в Народното събрание.
Тодор Влайков е написал ‘Леля Гена’, ‘Разкази и повести’, ‘Дядовата Славчова унука’,‘Преживяно’, ‘Детски години’, ‘Когатo бях момче’и много други.
Влайков издава ‘Демократически поглед’- обществено научно списание, излизало от 1902 г. до 1928 г. То е орган на Радикалдемократическата партия, но наред с това голямо внимание там се обръща на литературния живот. В списанието сътрудничат Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Пейо Яворов, Николай Лилиев и много други български творци.
Младите писатели търсят приятелството на Влайков. Заедно обикалят страната и провеждат литературни четения. За тях той е учител и близък приятел. Тодор Влайков е действителен член БАН от 1900 г.
Умира на 28 април 1943 година в София.
Мисли на Влайков
Народът трябва да се посвещава; един непросветен народ е пративник на себе си: непросветеният народ, колкото и каквито права да има, се самолишава от тях.
Едно добро управление трябва да се стреми да създаде еднакви условия и възможности за всестранно развитие на отделната личност
За да може едно управление да се смята за то трябва да бъде почтено и справедливо, мъдро и умно, съобразително, тактично и предвидливо.
Никога други път не са толкова много и с такава парадност кръстосвали страната по всички направления и обикаляли всички градове и паланки, падори и села, за да влияят с авторитета на най-висшата власт и лично, като министри, да раздават всевъзможни обещания.
Българският писател, общественик и политик Тодор Влайков е наричан от своите съвременници ‘Дядото’ или ‘Учителят’. По този начин те са изразявали своето уважение и предклонение пред големия родолюбец, демократ и творец
