вторник, 25 март 2014 г.

ЗАБРАВЕНИТЕ 2 - Тодор Влайков

Тодор Влайков е роден в Пирдоп на 13 февруари 1865 година в семейство съхранило патриархалните традиции, които оказват силно влияние върху оформянето на мирогледа му. 

Завършва  Историко-филологическия факултет на Московския университет през 1888 година. 




Тодор Влайков е един от основателите и председател на Българския учителски съюз.  През 1890 година, той заедно с Тодоро Йончев, основата в Мир ково първата българска кооперация - “Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество “Орало”.



Като учител и инспектор, като публицист и автор на разкази и повести, То- дор Влайков отстоява своите възгледи. Постепенно се увлича в общонационалните борби и четвърт век е активен политически деец. Той е от основателите на Радикал-демократическата партия и депутат в Народното събрание.



Тодор Влайков е написал ‘Леля Гена’, ‘Разкази и повести’, ‘Дядовата Славчова унука’,‘Преживяно’, ‘Детски години’, ‘Когатo бях момче’и много други. 



Влайков издава ‘Демократически поглед’- обществено научно списание, излизало от  1902 г. до 1928 г. То е орган на Радикалдемократическата партия, но наред с това голямо внимание там се обръща на литературния живот. В списанието сътрудничат Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Пейо Яворов, Николай Лилиев и много други български творци.



Младите писатели търсят приятелството на Влайков. Заедно обикалят страната и провеждат литературни четения. За тях той е учител и близък приятел. Тодор Влайков е действителен член  БАН от 1900 г. 



Умира на 28 април 1943 година в София.


Мисли на Влайков

Народът трябва да се посвещава; един непросветен народ е  пративник       на себе си: непросветеният народ, колкото и каквито права да има, се самолишава от тях.

Едно добро управление трябва да се стреми да създаде еднакви условия и възможности за всестранно развитие на отделната личност

За да може едно управление да се смята за      то трябва да бъде почтено и справедливо, мъдро и умно, съобразително, тактично и предвидливо.

Никога други път не са толкова много и с такава парадност кръстосвали страната по всички направления и обикаляли всички градове и паланки, падори и села, за да влияят с авторитета на най-висшата власт и лично, като министри, да раздават всевъзможни обещания.

Българският писател, общественик и политик Тодор Влайков е наричан от своите съвременници ‘Дядото’ или ‘Учителят’. По този начин те са изразявали своето уважение и предклонение пред големия родолюбец, демократ и творец




Васко Василев...темперамент и виртуозност...Българин !