събота, 11 април 2015 г.

Тончо ЖЕЧЕВ 1929 - 2000



БЪЛГАРСКИЯТ ВЕЛИКДЕН

Навръх Великден, 3 април 1860 година, цариградските българи проведоха акция, която стана една от връхните точки във възрожденската борба. Още тогава Г.С. Раковски оценява толкова високо станалото, че смята този ден свят в новия български календар, ден, който трябва да се празнува всяка година. Националният календар за българите по това време е почти бяло поле, по него още няма онези кървави точки, с които отбелязваме празниците. Раковски е искал да прикове вничанието на българите към един от най-важните дни в новото им летоброене. Но...дойдоха други събития, личности, постепенно българският календар се запълни с много червени точки и ние вече почти забравихме този празник.

Едва ли денят за акцията е бил избран случайно. В този момент на своите борби българите в турската столица се чувствували самотни и изоставени от всички : намирали се в най-остър конфликт с католическите попълзновения на Изток; трябвало да лавират между всички велики сили; да се борят с могъщата патриаршия, наследник на византийското минало; предпазливо да заобикалят Високата порта; да надхитряват всички. Празникът Възкресение Христово бил подходящ от всяка гледна точка за техния смшсъл."

В решението на българите да проведат своята акция навръх Великден, след като знаем, че е взето в един от най-острите моменти на борбата с католическата пропаганда, навярно е играло роля и желанието да се подчертае кардиналната разлика. Едновременно с това най-големият православен празник в цъфтящата буйна пролет за Цариград е давал необходимия декор и фон за началото на новото българско летоброене, за „възкресението“ на всичките ни национални стремежи, за възраждане силата и значението на българскиа народ.“


Тончо ЖЕЧЕВ, 1976