За любовта и ...още нещо

...Любовта е едно от най-висшите чувства, които човек е способен да изпитва. Това чувство съответства на отношенията на общност и близост между хората. В най-обобщен и абстрактен смисъл това отношение между хората е такова, че един човек гледа на другия като на близък, родствен на самия него и по един или друг начин се отъждествява с него; изпитва потребност от обединяване и сближаване; отъждествява с него собствените си интереси и стремежи; доброволно физически и духовно се отдава на другия и се стреми взаимно да си принадлежат. Тази взаимна принадлежност е обвързана освен с любов, но и с други чувства, които я съпътстват и допълват: обич, искреност, доверие, вярност, уважение, състрадание и т. н. Без тези добродетели любовта не би съществувала. А ако я нямаше любовта, нямаше да го има и света, защото тя – любовта, е една от най-големите сили, които управляват този свят. 
Любовта може да е всичко. Тя отваря сърцето и душата на човека, прави го по-добър, по-милосърден, по-състрадателен, по-жалостив. Любовта се старае да изкорени злото от човешката душа. Тя подтиква хората да вършат добро.

Любовта е навсякъде около нас. Тя не е нито преживяна, нито очаквана. През целия си земен живот човек се сблъсква с нея. И при всяка следваща среща с нея, ние ставаме по–добри, по–отворени към света; учим се да обичаме повече, да се радваме повече.

С течение на годините преживяното те учи да обичаш, да се отдаваш, да живееш заедно и заради други. И затова някои хора въобще не са я срещали тази любов. Дори и тази върховна и съвършенна добродетел не им е помогнала да бъдат по-благородни. А други, напротив, при тях още първата среща с любовта се оказва съдбовна, това е голямата истинска любов, защото душите и сърцата на тези хора са готови, от само себе си са подготвени за нея. Но с тази необикновена и неописуема сила – любовта, са свързани и най– големите разочарования на човечеството. Колкото и хубаво, и добро, и светло да е едно нещо, то винаги има край. Дали този край ще нанесе смъртта или раздялата, той винаги е болезнен и мъчителен. Но най-значимият й образ е несподелената любов. Именно това кървене на сърцата, това лутане на душата, е главната причина за злобата у хората. Когато те не са изпитали удоволствие да бъдат обичани, а те самите обичат, не са опознали радостите на живота, не са вкусили от блаженството му, тогава за тях светът е мрачен, сив, безинтересен. Гневът от несподеленото чувство е унищожил обичта им, вярата в доброто, в светлото, в красивото и ги е превърнал в безчувствени същества.

Любовта е онази тънка граница, зад която си щастлив или нещастен, според доброто начало у теб. И голямата любов, за да не бъде само спомен или очакване, бъдете добри, обичайте се, правете добро, бъдете максимално благородни и ще откриете една добра душа, съответстваща на вашата, или усетите едно, биещо с ритъма на вашето сърце, ще почувствате един поглед, изпълнен с любов, състрадание и уважение към вас.