131 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора

Майстора Владимир Димитров - Майстора е известен български художник, един от най-ярките представители на Движението за родно изкуство, свързано с българското народно изкуство.

Роден е през 1882 г. в село Фролош, в семейството на бежанци от Македония. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 сменя няколко професии, известно време работи като бояджийски чирак и писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. С добороволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Художествена академия) при Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други.

В своя начален период рисува главно портрети (Григор Бояджийски, Александър Теодоров-Балан, Николaй Лилиев, Иван Мърквичка) и пейзажи ("На селската чешма", "Пладнуващо стадо" и др.). По време на Балканските и Първата световна война е художник в състава на Рилската дивизия на българската армия и в редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта.

Владимир Димитров – Майстора "Майка ми"

Тогава създава "Ранени", "По Беласица", "Инвалиди", "На фронта на р. Струма", "В гр. Скопие 1916", "Завръщане от фронта" и др.
След войните се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство.

Владимир Димитров – Майстора "Жътварки", 1935 г.

През 1922 излага картини от цикъла си "Жътва". През 1923 г. работи и в Италия, а от 1924 до 1951 г. живее постоянно в кюстендилското с. Шишковци, като открива или участва в изложби както в София и други градове, така и в кюстендилските села - Шишковци, Дивля, Ръждавица и други.

През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край: "Моми" (ок.1925-1935), "Моми-сестри от с. Дивля, Радомирско" (ок. 1928-1930), "Цветница", (ок. 1928), "Девойка от Кюстендилско" (ок. 1930-1935), "Жетварка" (1930-1935), "Мома с ябълки" (ок. 1930-1935), "Жетварка от с. Шишковци" (1935), "Жетвари на обяд" (ок. 1935-1938), "Копачки" (ок. 1935-1938), "Селско момиче сред макове" (1935-1938) и други.