Розите носят любов, носят красота...

    Може ли да се прекали с рози, може ли да се прекали с любов и красота? Едва пристъпваме на прага на чудния свят на всичко това. Ден след ден, роза след роза, в дъжд от рози, красота и любов, всеки ден ще преоткриваме розите.

      Розите носят любов, носят красота. Но само за този, който носи любов и красота в сърцето си. Колкото и невероятно да е има хора, които не могат да се трогнат и пред най-красивото цвете. Независимо дали е роза, калия, трендафил, или кокиче – колкото и да е хубаво това цвете, те не могат да го оценят. А няма грозни, лоши цветя. 

      Природата е създала всичко хубаво, в неговото съвършенство. И всичко си носи своите хубави страни страни, всичко по свой си начин е красиво, хубаво...Но колкото и да са хубави и различни тези цветя и цветове, има хора, които не могат да го оценят. За тях -розата има бодли и боде или примерно люлялкът има силен аромат и им е неприятно. А може би се разхождат под дървета, отрупани с цветовете си на пролет и тези цветове, листчетата им “валят” като че ли вали сняг – и на тях им е неприятно, че ги “цапат”, че замърсяват скъпия им костюм, рокля...За тях локвите са мокри, пътя е кален, тревата цапа, но не оценяват, как след дъжд растенията, природата оживява, как се разхубавява. Те са бедни духом, и “слепи” – не могат да видят как слънчевите лъчи играят и се пречупват от капките дъжд..

.
      Такива хора купуват от магазините за цветя рози без бодли, или молят да им махнат бодлите – за да не се убодат те самите, или жената на която ги поднасят...А не могат да оценят, че истинската красота се крие в бодлите – че бодлите са за да се предпази едно цвете и да не допуска до себе си някой, който не може да го оцени, да го нарани. Но ако човек е внимателен – той може да се предпази и да оцени всичко в неговата цялост и красота...
    

  Пресметливите, добре използват информацията, че розата е символ за любов. Поръчват на някой магазин разкошен букет и без да са се докоснали до него го изпращат на човека, когото искат да покорят. Защото изобщо не ги докосват, не знаят, че имат бодли – смятат ги едва ли не за художествена измислица. Но бодлите освен, че нараняват – те показват и че сме живи, и че ни боли. А болката е хубаво нещо – тя показва, че все още сме живи..

. .
      Нека не се налага да режем бодлите на розата за да я оценим....

Борисова