Почина актрисата Домна Ганева!

Почина актрисата Домна Ганева, съобщиха от Съюза на артистите в България, цитирани от БТА.

Домна Ганева е родена на 27 юни 1935 г. в София.
През 1958 година завършва актьорско майсторство в класа на проф. Кръстьо Мирски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов". Същата година е първото й участие в киното - във филма „Ребро Адамово".

Играла е в трупите на театрите във Варна, Русе и в Младежкия театър в София. Участва в множество аудио-драматизации на детски приказки към студио „Балкантон".

В последните години от живота си актрисата страдаше отпроблеми със сърцето.

Съпруга е на актьора Николай Бинев, на когото днес е кръстен Младежкият театър. Николай Бинев почина през 2003 г.

Филмите с участието на Домна Ганева са "Ребро Адамово" - 1958 г., "Последният рунд" - 1961 г., "Привързаният балон" - 1967 г., "Любовницата на Граминя" - 1969 г., "Таралежите се раждат без бодли" - 1971 г., "Гола съвест" - 1971 г., "Като песен" - 1973, "Сиромашко лято" - 1973 г., "Ламята" - 1974 г., "Откъде се знаем" - 1975 г., "Нечиста сила" - 1978 г. - сериал, "Черешова градина" - 1979 г., "Концерт за флейта и момиче" - 1980 г., "Романтична история" - 1985 г., "Горски хора" - 1985 г., "Вик за помощ" - 1986 г., "Патилата на Спас и Нели" - 1987 г., "Бронзовата лисица" - 1991 г., "Без семейна прилика" - 2004 г.

 NEWS.BG

История на старобългарско държавно право, Крумови закони

 

 Понятие за държава

За периода от създаването на българската държава до началото на ХІ век липсва единна представа за българската държава както в българските, така и в чуждите извори. Това е свързано с непрекъснатите промени в държавното устройство и свързаните с тях процеси.

Византийските автори, които дават най-много и  най-точни сведения, разглеждат българската държава като съюз на прабългари и славяни. Според сведенията, достигнали до нас в самата българска държава също се придържали към това схващане.

В Хамбарлийския надпис на хан Крум българската територия е означена с думата „са-карт”. Същевременно названието България все по-често си пробива път като общо за цялата държава. От началото на ІХ век названието България се употребява повсеместно за цялата българска държава.

Западните автори говорят за българската държава като едно цяло. Те я обозначават като кралство и я наричат България.

Значение и роля на държавата

Образуването на българската държава е изключително събитие както в нашата, така и в историята на Европейския югоизток. С оглед функциите на държавата значимостта на това събитие има две основни насоки – вътрешна и външна. В българската история това събитие е най-важната предпоставка за самостоятелно историческо съществуване и развитие. Сливането на трите етнически елементи – славяни, прабългари и местното балканско население е немислимо без политическото им обединение в една обща държава. Процес, който води неминуемо  да формиране на българската народност в края на ІХ и началото на Х век. В резултат на тези процеси се образува силна държава, с висока за времето материална и духовна култура, което издига България като водеща сред славянските народи държава.

Във външнополитическо отношение българската държава достойно изпълнила своята основна задача да пази границите на страната и да разширява територията си в земи, населени със славянско население.Съществуването на българи и българска нация днес на Балканите е заслуга на българската държава.От друга страна България преграждала пътя на Византия към другите славянски народи и се превърнала в притегателен център за балканските славяни от българската група, намиращи се под византийска власт. Така опазването на по-голяма част от балканското славянство е заслуга преди всичко на българската държава. Геополитическото положение на България определило особенатай роля в европейските взаимоотношения. Няма голямо европейско събитие от онова време по някакъв начин да не е била ангажирана българската държава или да не съобразяват с нейното съществуване.

Помощта , която България оказала на Византия при отблъскването на арабите през 718 г. /. Може да се твърди , че без България политическата съдба на източноевропейските народи пък и на останалите европейски страни би била по-друга.

България е известна и като голям културен център. Българската култура предала античните ценности на останалите славянски и европейски народи. Българската църква е сред водещите сред източното православие. България има и значителна роля в икономическото развитие на средновековна Европа. Всичко това определя образуване на българската държава като събитие от общоевропейско значение.

ИСТОРИЯ НА СТАРОБЪЛГАРСКОТО ДЪРЖАВНО ПРАВО

Причини за появата на писани закони

Причините за създаването на писаните закони намираме в съчинението на византийския хронист Свида, създадено през втората половина на Х век. В своя енциклопедичен речник – лексикон, в рубриката „ Българи „ , авторът посочва данни за хан Тервел и неговото богатство, след което описва причините, мотивирали българския хан Крум  да създаде своите закони и възпроизвежда част от законодателните разпоредби. Между управлението на хан Крум  и появата на съчинението „ Свидас” има период около век и половина. Ето защо някои изследователиотричат възможността хан Крум да е законодателя. Според Н. П. Благоев сведенията на византийския писател са легенда, съставена в империята, а не исторически факт. Това твърдение обаче не споделят някои историци , изследователи на този период като М. Андреев, Д. Ангелов, В. Златарски, В. Гюзелев и други, които имат огромен принос върху проучването на средновековната българска държава. Според тях нарасналата по територия държава и приобщаването на множество славяни от средното поречие на р. Дунав иМакедония създава неудобство у владетеля да се пребори с нарастващата социална диференциация наславянобългарското общество. Според проф. Ал. Бурмов раждането на феодални отношения довеждат до обедняването на значителен слой от населението, което практически изпада в крепостна зависимост.  Това поражда редица престъпления, които застрашават целостта и вътрешния мир на държавата. Това най-вероятно е непосредствената предпоставка за нуждата от писмено законодателство. Без съмнение законодателството на хан Крум цели да ограничи извършването на престъпления чрез използване средствата на наказателната репресия.Със своята нормативнотворческа дейност обаче хан Крум преследва още една по-значима цел. Вътрешното консолидиране на държавата е затруднено от едновременното прилагане на обичайното право на прабългари и славяни. За да се преодолее различието между тях, българският владетел създава едно ново право, израз на законодателната власт на държавата, което да се прилага по еднакъв начин по отношение на всичките му поданици, независимо от тяхната етническа принадлежност.

Понятието закон в старо време

Във всички славянски езици още от най-ранно време е позната думата закон. Под това се разбира съвкупност от наредби, задължителни за всички.Тези наредби , макар и устни били всеобщи, обичайни за цялото общество.* Обичаят е бил дълго време неписан, означавал е това което днес наричаме юридически обичаи.

В думата  „ закон „ трябва да се вижда границата на човешката дейност или свобода. Обичайното право не е нищо друго, освен  сбор на юридически обичаи, които имат за предмет реда, подчинението на които също така е обезателно.**

Текстът на Крумовите закони

Крумовите закони са най-старият домашен юридически извор в българската история. В Лексикона на Свидас се съдържат сведения за 5 разпоредби, които не изчерпват цялото законодателство. 
- 1 - За клеветниците санкцията е била смърт. 
- 2 - Ако някой помага или укрива крадец, се наказва с конфискация на имуществото. 
- 3 - Наказанието за кражба било чупене на пищяли. 
- 4 - Административна разпоредба да се изкоренят всички лози. Възможно е това да е била временна или частична мярка. 
- 5 - На просяците трябва да се дава достатъчно, за да не просят. 

Тази разпоредба се свързва със закрепостяване на свободните селяни към земята, която им се предоставя, за да я обработват. Санкцията е определена като конфискация на имущество.

 
Посочените разпоредби имат наказателно правен характер. Дават сведения за наказанията, както и за престъпленията в ханството. Наказанията са имуществени, членовредителни и най-тежкото наказание е смъртното. В първата разпоредба се съдържа сведение за съдебния процес, който има инквизиционно-следствен характер. Използват се мъчения, за да се постигне самопризнание, което е било единствено доказателствено средство в съдебния процес. Характерно е за ранното средновековие не само за българската държава.

 
От разпоредбите може да се направи извод за социално-икономическите и политически отношения, които са характерни за обществото, намиращо се в началния стадии на феодализация. Най-характерно е, че се създава имуществена диференциация между отделните прослойки и се засилва тенденцията свободните селяни да изпадат в крепостна зависимост. Съществено е, че с разпоредбите се въвеждат строги правила, които ефективно трябва да защитят частната собственост. В Лексикона Свидас се съдържа сведение, че Крум е свикал всички българи. Анализирайки това сведение се разбира, че, търсейки по-широка социална подкрепа, Крум свиква народен събор, в който участват славянските князе и прабългарските багаини. Обявявайки законите си, Крум ги прави достъпни за населението. Това е първият опит да се въведе единен правопорядък в държавата, което оказва позитивно влияние върху процесите на формиране и изграждане на българската народност и държавност.

Истинско ли е Крумовото законодателство

     

Нямаме основание  да не вярваме на самия Свидас.  Той взаимства своите сведения от разни писани преди него хроники, истории. Забелязват се някои неточности в подробностите, но не това е важно. Значим е фактът , че Крум се занимавал  с урежданена закони в държавата си и че издал, които са продиктуване от нуждата на неговото време и условията на народния живот.

     

Има известни исторически и културни съображения , които потвърждават тезата, че Крум е законотворецът на тези държавни наредби. Да си припомним епохата, в която Крум се явява на българския престол. Това е смутно време, в което Крум правилно води външната и вътрешнатаполитика на българската държава –да внесе ред вътре в страната и да направи България международно призната.

Крумовото законодателство , извикано от потребностите на народа, е отговаряло на неговата тогавашна правна съвест. Обичайно-правният кодекс на българския народ  не е бил в разрез с тези жестоки наглед наказания, които се предвиждали за  лъжливи доносници, крадци, пияници и просяци. Крумовите законодателни мерки са били такива, каквито трябвало да бъдат  и каквито имало в другите страни. Свидас свидетелстваче Крум законодателствал  и посочва законите му.

Въпреки, че сведението за Крумовото законодателство не присъства в други извори, неговото съществуване следва да бъде прието и то при условие, че в лексикона “Свидас” са отразени само част от нормите,съдържащисевнего.

Няма потвърждение дали законите на хан Крум са били писани. Във византийския лексикон е упоменато само, че ханът “свика всички българи” и пред тях обявява новите закони. Вероятно тук става въпрос за свикан народен събор, за каквито има сведения неведнъж в изворите. Като цяло Крумовото законодателство е отражение на социалните отношения в българското общество по онова време, пречупени през призмата на тогавашните норми. То има определено наказателен характер и ни дава сведения за характера на съдебния процес.

 Наредбите на Крумовото законодателство

“Ако някой наклевети някого, то той да не се слуша, докато вързан не се разпита и ако се окаже лъжец или клеветник, да се убие”
“Ако някой наклевети някого... и ако се окаже лъжец или клеветник, да се убие” – наказателно-правна норма. Дава сведение за това каква санкция следва при извършването на определено деяние – в случая ако се установи, че заподозреният е извършител на клеветнически донос. Предполага се, че тази най-тежка санкция се прилага в случай, че клеветникът се опитва да набеди друг в извършването на особено тежко престъпление.
“...да не се слуша, докато вързан не се разпита...” – тази процесуално-правна норма ни дава информация за характера на съдебния процес, а именно че чрез мъчения се изтръгва самопризнание.
“Който дава храна и подслон на крадеца, да се конфискува имуществото, а на крадеца да се пречупят пищялките”

“Който дава храна и подслон на крадеца...” – следва да се тълкува като защита и укриване на крадеца
“...да се конфискува имуществото...” – наказателно-правна санкция, която се налага над укривателите
“...а на крадеца да се пречупят пищялките.” – под пищялки се има предвид китките; членовредителните санкции като тази са характерни за средновековното право, целяло се е да се увреди този орган, който извършителят би използвал отново за да повтори престъплението си.

“Да се изкоренят всички лозя.”
Тази правна норма не съдържа наказателна санкция, по своята същност е административна норма.
“На просяците да се дава толкова, че те повече да не просят, а който не прави така, да му се конфискува имуществото.”

Най-вероятно тук става въпрос за отстъпването на земя на просещите, но не напълно безвъзмездно. Тази правна норма показва, че вероятно е имало голяма имуществена диференциация в българското общество, а при положение, че просяците се споменават изрично в закон, то по всичко личи, че те са били много на брой.

Крумовото законодателство по своя характер е наказателно. То ни дава картина за най-разпространените по това време престъпления в българските земи, както и за съдебния процес, който се осъществява. В него не се дават сведения за развитието на феодалните отношения, ето защо следва да заключим, че те са в своя начален стадий на развитие. Освен да накаже престъпленията, със своето законодателство хан Крум цели и да премахне съществуващия дотогава административен дуализъм и да консолидира държава с единно законодателство за всички нейни поданици.

Това сме направили!---А сега...?

 

Законът за съдене на людете (ЗСЛ) е първият достигнал до нас текст на законодателен паметник на писаното право на България.
Съставен е през втората половина на ІХ век или началото на Х век (след покръстването) по времето на Княз Борис І (Михаил) или Цар Симеон І.
В него са реципирани голяма част от текстовете на титул ХVІІ на Византийската Еклога, като са направени редица изменения. (например чл. 1-13, 16 и др.). Съществуват и редица нови текстове (напр. чл.1), без аналог във Византийското право.

1. Преди всяко право, трябва да се говори за Божието право. Затова и свети Константин, като написа първия закон, предаде го, казвайки така: всяко село, в което се вършат езически треби или клетви, да се отдаде на божия храм с всичкия си имот. Които господари има в това село и вършат [подобни] служби и клетви, да се продадат заедно с всичкия си имот, а цената им да се даде на сиромасите.
2. Във всяка разпра, обвинение и набеждаване княза и съдията трябва да не съдят (слушат) без доста свидетели. Но да казват на скараните, обвинителите и на набеждачите: "Ако не представите свидетели, както повелява Божият закон, чакайте да получите същото наказание, което за противния си искате". Така повелява Божият закон и който не го пази, да бъде проклет.
2а. За свидетелите.
Преди всичко, във всяка разпра,князът и съдията са длъжни с всякакво внимание и търпение да правят издирване и да не съдят без свидетели, но да изискват свидетели прави, които се боят от бога, нарочити (познати), нямащи никаква вражда, нито лукавство, нито омраза, нито тъжба, нито разпра с тогова, за когото показват, но [да се ръководят] от Божия страх и от правдата Му.
А броят на свидетелите да е единадесет и най-много до тоя брой. А в малките препирни от 7 до 3 и най-малко до тоя брой.
Съдията има власт да предупреждава свидетелите, когато ще показват за някого, и да им напомня, че ако някога се намери да са лъгали, [тям предстои] или клетва или продажба, или същото наказание.
Не трябва да се приемат за свидетели ни в една разпра тия, които някога бъдат уловени в лъжа и са пристъпили Божия закон, или имащите скотски живот, или ако са невежи в разправата, изключват се.
3. За плячката.
Когато някой излиза на бой с неприятели, трябва да се пази от всички дяволски думи и дела, да има мисълта си у Бога, да прави молитви и да се съветва за боя; защото помощ се дава от Бога на съветливите сърца, защото не е победата на боя в премногото сила, но в крепост от Бога, който дава победата.
Шестата част трябва да взема князът, а всичко друго останало да вземат всички люде. Малък, голям да делят поравно. А на жупана стига княжева част, а другата придобивка е дял на людете.
Ако ли се намерят някои, които да се осмелят, били кметове или прости люде, да извършат подвизи и юначества, то който княз или воевода в това време се случи там, да му се даде от речения княжев дял, каквото е добро, и да се подели на части: за намерилите се на бой да се даде част и за останалите в стана да се даде. Защото така е казано, писано и предадено от пророка Давид.
4. Който си има жена и сблуди с робиня, като се хване безчинницата, князът на тая земя трябва да я изгони извън земята и да я продаде в друга земя, а цената й да се раздаде на сиромаси.
Също блудникът трябва по Божия закон да се отстранява от божите раби, и до 7 години да се подложи на пост: извън Божия храм да стои две години във време на литургията; две години да влиза в черква само до светото Евангелие, а другото време да стои вън; други две години да служи литургията [само] до "Верую во единого Бога"; а в 7-ата година да стои на цялата [литургия], но да не взема (да не яде блажно); а като се сключи 7-ата година, да яде всичко. Длъжен е 7 години само хляб да яде и [да пие] вода.
5. Който [неженен] блудствува с чужда робиня, да плати 30 стънлеза (жълтици) на господаря на робинята, а сам той да се подложи на пост 6 години, както казахме и да не се продава. Ако е сиромах, против волята му имотът му да се даде на господаря на робинята, а сам да се предаде на речения пост.
6. Който чернец (калугер) блудствува, според светския закон да му се отреже носът, а според църковния - да му се наложи 15 години пост.
7. Който се ожени за своята кума, по светския закон и на двамата да се отрежат носовете и да се разлъчат, а по църковния - да се разлъчат и да се подложат на 15 години пост. А редът на поста е такъв: 5 години да стои вън, да плаче и да слуша литургията; 4 години да стои в черква до светото Евангелие; 3 години до "Верую во единого Бога" и 3 до края, и все да е на хляб и вода. Така, като се свърши срокът, в 16-ата година всичко да яде.
Същото наказание да получи оня, който обладае дъщеря си от светото кръщение; също и тоя, който се намери [че блудствува] с мъжетница.
8. Кога някой посегне на девица още девствена, против волята на родителите й, после, като се помирят, ако той пожелае да я вземе и родителите й се съгласят, да стане сватба.Ако ли той изведнъж вземе да не рачи, тогава, ако той е богат, трябва да даде на девицата за срам 6 литра злато, сиреч 72 стънлеза; ако подобни няма, да даде половината от имота си; ако ли е сиромах, да го бие съдията на страната и да го изгони от своята област. Да се подложи на пост 7 години, както писахме.
9. Който посегне на девица още девствена в пусто място и насилствено, гдето няма кой да й помогне, да се продаде, а имотът му да се даде на девицата.
10. Който посегне на девствуваща преди 20-ата й година, то да се продаде всичкият му имот и да се даде на девицата; също и ако някой стори подобното и на годената. А по църковния закон всички се подлагат на пост 7 години, както казахме по-преди за случая ат мъжетница.
11. Който посегне на сгодена девица и с нейна воля да е извършил това, да му се отреже носът.
12. Които извършат брак при кръвосмесителство, да се разлъчат.
13. Който има две жени, да напусне по-сетнешната с децата й и да се бие. А пост 7 години.
14. Който запали чужда гора и сече дърва от нея, виновен е за двойно обезщетение.
15. Който поради някоя вражда или за разграбване на имот запали къщи, ако е в град, да го изгорят на огън, ако е в паланка или в село - с меч да се посече, а по църковния закон да се подложи на пост 12 години, защото е злодеец.
Ако ли някой, като иска да запали стъбла или тръни на нивата си, наклажда огън, а огънят, като премине, изгори чужда нива или чуждо лозе, трябва да се съди и издири. Ако е станало по неведение или малолетство, то, който е наклал огъня, трябва да обезщети изгорелия; или ако във ветровит ден накладе [някой] огън и не го пази, като си казва, че огънят не ще премине другаде, или като се лени, или че не можел; ако ли пък запазва всичко, а веднага буря връхлети и от това огънят премине надалеч, такъв не се съди.
Ако от облак се подпали къщата на някого и изгори нещо от тоя дом и оттам огънят премине, та изгори домовете и на другите околни съседи, тоя [някой] да не се осъжда, защото пожарът е станал неочаквано.
16. Никой не бива насилствено [да изкарва] из черква тогова, който е в нея прибягнал. Но прибягналият открива работата на попа и вината, извършена от него, когото попът приема като беглец, догде се издири по закона и се изпита неговото обвинение.
Ако ли някой се опита да изкара из черква насилствено побягналия, който и да бъде, да получи 140 рани. И тогаз, както трябва, да се издири обвинението на избягалия.
17. Който има вещ (дело) с някого и без да се обажда на господарите, сам се разправя и било с власт или насила извърши надлежното, ако наистина е имал право - да изгуби своята вещ и да я върне.
Ако ли вземе чуждо нещо, управителят на тая земя да го бие, защото няма право (власт) да стане на себе си управник. И след това нещото да се върне на тогоз, от когото е отнето.
18. Родители и деца, ако показват един против друг, да не им се дава вяра; нито господарка [кога показва] против господаря; но роб или свободен може да бъде свидетел.
19. Ако някой купи пленник от чужденци с всичкия му багаж, а тоя има да плати за себе си цената, дадена за него, да си иде свободен.
Ако няма откуп, да остане като роб, додето се отработи. Ако се договори за цена, наречената мъзда (плата), тя да бъде на годината три стънлеза (жълтици) и пред сведетели. Така, като се свърже [робът] да се отпусне свободен.
20. Свидетели по слух, да не сведочат (свидетелствуват), като показват, че слушахме от еди-кого си длъжника, или друго нещо, което свидетелствуват по слух, дори и ако свиетелствуващите са жупани.
21. Който от войниците се хване, че е отхвърлил нашата християнска вяра, като се върне в своята земя и град, да се предаде на черквата.
22. Ако някой наеме кон до известно място и после се случи [конят] или да се повреди, или да умре, наелият е длъжен да обезщети господаря на коня.
23. Ако някой затвори чужд добитък и го умори от глад или иначе го умъртви, осъжда се да плати двойно обезщетение.
24. Който открадне на война, ако [краденото] е оръжие - да се бие, ако е кон - да се продаде.
25. Господарят на крадеца роб, ако иска да държи такъв роб, плаща щетата заради него; ако не ще да държи такъв роб, да го даде в робство томува, от когото е крадено (на окрадения).
26. Който откарва чуждо стадо, първи път да се бие, втори - да се изгони от земята, трети - да се продаде, но откак върне всичко, що е загонил (откарал).
27. Който съблича (обира) мъртвите в гроба, да се продаде.
28. Който влезе в олтар денем или нощем и вземе някои от светите съдове или одежди, или каква да е вещ, да се продаде. Ако вземе нещо извън олтара на черквата, да се бие и остриже, и да да се развежда низ земята като нечестив.
29. Който открадне свободен човек и го продаде или пороби, да се обърне на роб, както е поробил свободния, и в същото робство да се постави.
30. Който присвои чужд роб, скрие го и не го пуща наяве, виновен е пред господаря - да му настани друг такъв роб или да му даде цената.
30а. За съпрузите.
От Бога е направено животът на съпрузите да бъде неразлъчен. Премъдростта на Спасителя наш Бог Господ ни учи, че откак от нищо сътвори битието на човека, не взе от земята пръст да създаде жената, а можеше, но взе от мъжа ребро и я създаде, за да се уподобят в премъдростта, и като една плът в две лица Той узакони и неразлъчната им връзка. А жената, като опита горчивия плод, даде и на мъжа си същия тоя горчив плод поради дяволската лъст. Те дружно нарушиха Божията заповед и за греха смърт им даде, съпружеството без да разтрогне.
Това, като бе ясно, пак се утвърдява от Евангелиста. във време, когато фарисеите попитаха Христа Бога нашего, трябва ли за всеки грях да се разделя някой с жена си, Исус отговори: "Което Бог съедини, човек да не разлъчва, освен при прелюбодеяние". Ние, следвайки това, като верни присни ученици на Христа Бога друго не смеем да узаконяваме.
Но защото дяволът (злото) докарва ненавист, обвинения между съпрузи или плътски и други пороци; затова в броя на причините, посочени от закона за разлъчване на съпрузите са: разлъчва се мъж от жена си за такъв грях - ако се изобличи, че тя е вършила проказа (лепра) за живота му или узнала за злоба на други против нейния мъж, не му ги изповяда, и ако падне в недъга на прокажена.
Също се разлъчва жена от мъжа си, ако пък той й върши някоя проказа или узнал за приготовлявана от други, не й обади, и ако изпадне в прокажен недъг или ако се случи нещо друго и той да падне в шуга (краста).
Всичко това трябва съдията да изпита със свидетели, както писахме. Навсякъде все така се повелява и всички човешки безчинници ще се осъдят от великия съд Божи.
За това не трябва да се смущава никой, а всички във всички дни по Божия закон да се настанят (да следват), като уповават на Христа Бога във вселенския съд да чуят блажени Господа: "Елате благословени раби верни, добре вас ще ви наредя (устроя), влезте в радостта на Господа Бога вашего, като се веселите с ангелите во веки веков. Амин."