Похвала за нашия блажен отец и славянски учител Кирил Философ

Климент Охридски 

Христолюбци,

Ето, възсия за нас Светлозарната памет на нашия преблажен отец Кирил, новия апостол и учител на всички страни.

Със своето благочестие и красота той изгря на земята като слънце, просвещавайки целия свят чрез зарите на триипостасния Бог. Божията премъдрост си съгради храм в неговото сърце и върху неговия език като върху херувим почиваше Светият Дух, който винаги раздава дарове според силата на вярата, както е казал апостол Павел: „На всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов“ (Еф. 4:7). Нали Господ е казал: „Който ме обича, и аз ще го възлюбя, и ще му се явя сам (Иоан. 14:21); ще си направя жилище в него и той ще ми бъде син, а аз ще му бъда баща“ (по Йоан. 14:23).

Търсейки такова отечество, този преблажен отец и наш учител изостави цялата красота на този живот, слава, дом и богатство, баща и майка, братя и сестри. Още от младини той беше чист като ангел, отклоняваше се винаги и отбягваше от житейските наслади, прекарваше времето си винаги в пеене па псалми и славословия, и в духовно поучение, като следваше само оня път, по който се възлиза на небесата. И затова божията благодат се изля в устата му, както е казал премъдрият Соломон: „На устните на премъдрия се намира знанието (по Притч. 16:7), а на езика си той носи закон и милост“ (Притч. 3:16). Чрез това нашият учител затвори злохулните уста на еретиците.

Когато се появи ереста през времето на иконобореца Теофил, много години светите икони бяха преследвани, унищожавани и непочитани. А при благоверния цар Михаил православните, като свикаха събор, изпратиха Кирила срещу тези еретици и той унищожи като с огън всичката им злоба чрез духовната си сила. [А водач на тази ерес беше патриарх Аний, когото православните изобличиха и изгониха от престола. Ето такъв беше този учител.] Щом дочуеше някъде някаква хула за божествения образ, той като крилат прелиташе по всички страни, с ясни слова разпръсваше всички заблуди и учеше на правата вяра. Той довършваше недовършеното от апостол Павел, прелитайки като орел по всички страни — от изток до запад и от север до юг.

При хазарите и при сарацините той се озова в съборите заради святата вяра, светна като слънце с трисветли зари и разпръсна всички техни празнословия.

Всред фулския народ пък той унищожи безбожната измама [— почитането на едно дърво-оброчище, което се наричаше Александър, на което се покланяха като на бог, правейки жертвоприношения. Този блажен отец го изкорени. Озарен от троичната безначална светлина, той просвети Христовите люде и ги научи на правилната вяра]; и възсея троичната безначална светлина.

По милостта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос той стана пастир и учител на славянския народ, който тънеше в невежество и в греховен мрак. И [както Даниил затвори устата на лъвовете], той затъкна устата на вълците — еретиците-триезичници, [които, помрачени от завист, казваха: „Не е достойно Бог да бъде прославян на друг език, освен на еврейски, на латински и на гръцки“. Поради злобата си те станаха съучастници на Пилат. С ясни доказателства той разори техните заблуди, възпламенен от силата на Светия Дух]. Той, според пророчеството, направи ясен езика на гъгниви (Ис. 32:4) и с книги насочваше всички по пътя на спасението. [Като преведе църковния устав от гръцки на славянски език, той отиде в Рим, водейки към съвършенство избраното си стадо. С радост той завърши житейския си път.] Господ Бог благоволи пречестното му тяло да почива в Рим.

Като пресметнем неговите подвизи, трудове и пътешествия, няма на кого другиго да отдадем подобни похвали. И наистина, макар и да възсия по-късно, той надмина всички. И както зорницата, която изгрява по-късно, озарява със своя блясък целия звезден лик, пръскайки светлина със слънчевите си зари, така и този преблажен отец и учител на нашия народ, като свети повече от слънцето чрез зарите на Света Троица, просвети безброен народ, който тънеше в мрака на невежеството. Кое място остана скрито, което той да не е осветил чрез стъпките си? Кое изкуство остана скрито за неговата блажена душа? Той възвести на всички народи скритите тайни с достъпни словесни изрази, като ги разтълкува разбрано: на едни — чрез писания, а на други — чрез проповед, защото божията благодат беше се изляла в неговата уста (по Пс. 44:3). И заради това Бог го благослови навеки.

Но коя ли уста може да изрази сладостта на неговото учение? Кой ли език може да разкаже за подвизите, трудовете и добротата на неговия живот? Господ направи по-светла от светлината тази уста, която просвещаваше помрачените от греховната измама. Неговият език изля сладостни и животворни слова. Пречистите му устни процъфтяха [като цвят] чрез премъдростта. Неговите пречестни пръсти създадоха духовни органи и ги украсиха със златозарни букви. Чрез тази богогласна уста се напоиха онези, които жадуват за божествения разум. Чрез нея се насладиха мнозина, като приеха животворна храна. Чрез нея Бог обогати с богопознание много народи, а най-вече увенча с богоизплетен венец многоплеменния славянски народ: защото за него бе изпратен този [нов] апостол. И тъй, от тази уста бликна извор на живи слова, който напои изсъхналата наша сухота; и чрез пея бе свързан многохулният език на еретиците.

И така, тази пречестна уста се яви като някой серафим, прославяйки Кога, и чрез нея ние познахме трисъставния Бог, по същина един, а по свойства и имена разделяем и еднакво прославян — вечно съществуващите Отец и Син, и Свети Дух.

Затова, о, преблажени отче Кириле, аз облажавам твоите устни, от които се изля духовна сладост за моите устни.

Облажавам твоя многогласен език, чрез който зарята на троичния безначален Бог, като изгря за моя народ, разпръсна греховния мрак.

Облажавам твоето тъй много светло лице, озарено от Светия Дух, чрез което светлината на богопознанието изгря на моето лице, а многобожната заблуда бе изкоренена.

Облажавам твоите златозарни очи, чрез които слепотата на незнанието бе премахната от моите очи и засия светлината на богопознанието.

Облажавам твоите ангелозрачни зеници, озарени от божествената слава, които ме просветиха с боговдъхновени слова, след като премахнаха сърдечната ми слепота.

Облажавам твоите пречестни ръце, чрез които слезе върху моя народ дъждовният облак на богопознанието, който напои с изтичаща от Бога роса нашите сърца, изгорели от греховна суша.

Облажавам твоите движени от Бога пръсти, чрез които се написа за моя народ свобода от греховното иго.

Облажавам твоята златозарна утроба, от която изтече за моя народ животворна вода, слизаща отгоре чрез твоите молитви.

Облажавам твоите светлозарни нозе, с които ти бързо обходи като слънце целия свят, проповядвайки боговдъхновеното учение.

Облажавам твоите златозарни стъпки, чрез които насочи нашите заблудени стъпки по правия път.

Облажавам твоята пресвета душа, чрез която се излекуваха греховните рани на душата ми и се всади разум в сърцата ни чрез духовните ти слова.

Облажавам твоите движени от Бога пръсти, чрез които се написа скритата за мнозина божия премъдрост и които разкриха тайните на богопознанието.

Облажавам твоята пречестна църква, в която почива твоето многоразумно и богоречиво тяло.

Блажен е градът, който е приел третия изпълнител на божия промисъл. И наистина този блажен се яви, за да довърши недовършеното от двете върховни светила. И затова Господ Бог разпореди той да получи пречестен покой при тях. Той почина в мир в Господа през 6377 (=869) година от сътворението на целия свят, в четиринадесетия ден на месец февруари. И след като завърши всички служби и трудове, той се присъедини към всички свети отци поради живота си и вярата си. Той стана с ангелите като ангел, с апостолите — апостол, с пророците — пророк, съучастник в божията слава заедно с всички светии.

Преподобни учителю, заедно с тях моли се за нас, които чествуваме твоята преславна смърт за слава на Пресвета Троица — на Отца и Сина, и Светия Дух — сега и всякога, и во веки. Амин!

869 г.

Азбучна молитва

Константин Преславски

Аз се Богу моля с тия думи:
Боже-светороче, що създаде
видим свят и дивен свят невидим!
Господ-дух прати ми ти в сърцето
да ме лъхне с пламенното слово —
ето, в правий път да тръгнат всички
живи в твойта заповед пречиста!
Знам, законът твой е жив светилник
и в пътеки светлина нетленна
към евангелския дар възжаждан.
Литна днес и славянското племе
милостта на кръста твой да търси…
Но на мене, който моли помощ,
отче, сине и пресвети душе —
просещ, — твойто мощно слово дай ми,
ръце вдигам да получа мъдрост,
сила, що обилно от небето
ти даряваш на вси твари живи.
Упази ме ти от горда злоба
фараонска, изцели ме, дай ми
херувимска сила шестокрила,
царю на царете! Да опиша
чудесата твои вдъхновено,
шествайки пак по пътя славен,
що учителите двама, вечно
юнни, начертаха… Да направя
явно твойто слово за народа!
На Светата троица прослава:
всяка възраст ней хвала въздава!
И народът мой Отца и Сина,
и Светия дух възвеличава —
днес, вовек веков и до амина.

Стихове добри Константинови

Контантин Преславски


Прослава кръстна и апостолска
това слово добро ……
…… към този труд
похвалата добра и пеенето — много
и кръстното най-вече. Добре е Богу да пеем!
Каноните тез свети на [нашето] покаяние,
добре е да се пеят и Бог да се прославя
по цялата земя! Сберете се, славяни,
Христа възпявайте и ето днес славете
дървото кръстно [вие, що сте] верни —
спасение [е то], сковано на земята.
Приеми, мой Боже, тази малка песен
и сила ми дари врага да победя
със този пост! Страдалческата песен,
тя песен е добра, защото е красива,
защото божий дар е, затова да славим
Христа, да викаме…
892 г.

Бележка:


Творбата е открита от българския учен Г. Попов. Тя е най-яркото свидетелство за изключителното поетическо умение на Константин Преславски. При превода на Постния триод българският книжовник заменя част от византийските тропари със свои оригинални и от първите букви на над 400 тропара създава декларационна поезия. Такъв сложен акростих е нещо изключително дори за византийската литература. За съжаление в по-късните преписи на Триода оригиналните тропари постепенно са заменени с преводни. Връзката между тях много рано е била изгубена. Все още не е възстановен пълният текст на стиховете. Те са били разпределени по три и четири тропара за делничните дни от всяка седмица на Великия пост. По своя патос, прославящ богослужението на роден език, „Стихове добри Константинови“ се свързват с останалите поетични творби на Константин Преславски. Тук поместеният превод е от Кл. Иванова по изданието на Г. Попов. 
 В този стих се използва вариантът, предложен от А. Минчева. Другият вариант, предложен от Г. Попов, е „премахни чрез поста моето страдание“. 

За буквите...

Черноризец   Храбър

Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки....

Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: БОГЪ или ЖИВОТЪ, или ДЗѢЛО, или ЦРЬКꙐ, или ЧАꙖНЬѤ, или ШИРОТА, или ꙖДЪ, или ѪДОУ или ЮНОСТЬ, или ѨЗꙐКЪ и други тям подобни. И така беше много години.

След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч. Изпърво започна по гръцки: те прочее казват „алфа“, а той — „аз“. От „а“ започват и двете азбуки. И както гърците съставиха своите букви по образец на еврейските, така и той — по гръцките. Първата буква у евреите е „алеф“, което ще рече „учение“. Като се завежда отначало детето на училище, казва му се: „Учи се“ — това е алеф. И гърците, подражавайки на това, казваха „алфа“. И така се пригоди този еврейски израз към гръцкия език, че казват на детето „алфа“, което значи на гръцки „търси“ вместо „търси учение“. Подобно на това и св. Кирил създаде буква „аз“. Но като първа буква и дадена от бога на славянския род за развързване устата на онези, които чрез азбуката се учат на разум, „аз“ се изговаря с широко отваряне на устата, а другите букви се изговарят и произнасят със слабо разтваряне на устата.

Тези са славянските букви и така трябва да се пишат и произнасят: а, б, в, г…

Някои казват: „Защо е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърците пишат с 24 букви?“ Но те не знаят с колко пишат гърците. Наистина те имат 24 букви, но не изпълват с тях книгите си, та са прибавили 11 двугласни и три за числата: 6, 90, 900. И като се съберат — 38. Подобно на това и по същия начин св. Кирил създаде 38 букви.

Други пък казват: „Защо са славянските книги? Тях нито бог ги е създал, нито ангелите, нито пък са изначални като еврейските, римските и гръцките, които са още отначало и са приети от бога.“

А други пък казват, че бог ни е създал буквите. И не знаят, окаяните, какво говорят и мислят, като смятат, че бог е заповядал да се пишат книги на три езика, както пише в Евангелието: „И имаше дъска, написана на еврейски, римски и елински.“ А славянски там нямаше. Затова славянските книги не са от бога.

На това какво да кажем или що да речем на такива безумци? Но нека да им отговорим, както сме се научили от светите книги, че всичко поред идва от Бога, а не от другиго. Бог не е създал най-напред нито еврейския, нито елинския език, а сирийския, на който е говорил Адам, и от Адама до потопа, и от потопа, докато бог раздели езиците при стълпотворението, както пише: „Размесени бяха езиците.“ И както се размесиха езиците, така и нравите, и обичаите, и наредбите, и законите, и изкуствата според народите: на египтяните се падна земемеренето, на персите, халдеите и асирийците — звездоброенето, гадаенето, врачуването, магьосничеството и всички човешки изкуства; на евреите пък — светите книги, в които е писано, че бог сътвори небето и земята и всичко, което е на нея, и човека, и всичко поред, както пише; на елините пък даде граматиката, риториката и философията.

Но преди това елините нямаха букви на своя език, а пишеха своята реч с финикийски букви. И така беше много години. После, като дойде Паламид, започна от алфа и вита и състави на елините само 16 букви. Към тях Кадъм Милиски прибави още 3 букви. С тези 19 букви пишеха дълго време. После Симонид изнамери и прибави две букви, а писателят Епихарий изнамери 3 букви. И събраха се 24. След много години Дионисий Граматик изнамери 6 двугласни, после друг — 5 и друг — 3 за числата. И така мнозина за много години едва събраха 38 букви. После пък, като минаха много години, намериха се по божие повеление 70 мъже^], които преведоха от еврейски на гръцки език [библията]. А славянските книги сам св. Константин, наречен Кирил, ги преведе и буквите създаде за малко години: онези мнозина, 7 души, и за много години създадоха техните букви, а 70 — превода. Затова славянските букви са по-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал, а гръцките — елини езичници.

Ако ли пък някой рече, че не ги е нагласил добре, понеже и сега още се нагласяват, ще дадем този отговор: и гръцките също така много пъти са били нагласявани от Акила и Симах, а после и от мнозина други. Защото по-лесно е да се нагласи отпосле, отколкото да се създаде за пръв път.

Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: „Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?“, то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“, всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.“ И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 6363 от създаването на света.

Има и други отговори, които другаде ще кажем, а сега няма време^[. Така, братя, бог е дал разум на славяните, комуто слава и чест, и власт, и поколение сега и винаги в безкрайните векове, Амин....

Допълнителна информация

Източник: Литературен клуб

Личността на Черноризец Храбър (IX–X в.), един от блестящите представители на старобългарската литература от т.нар. Златен век, е обект на множество хипотези. Спори се дали Храбър е истинското име или е псевдоним. Правени са опити за идентифициране с известни исторически личности: с Константин-Кирил Философ, с Климент Охридски, с Йоан Екзарх, с Наум, с Черноризец Докс. През 1927 г. В. Н. Златарски изказва хипотезата, според която Черноризец Храбър и цар Симеон са едно и също лице.

Сказанието „За буквите“ е въведено в науката от К. Калайдович през 1824 г., който осъществява и първото му издание. Днес са известни около 80 негови преписа. Те са свидетелство за изключителната популярност на съчинението сред славянските книжовници (особено в Русия) до XVIII в. включително (ако се вземат пред вид и старопечатните му издания). Най-ранният препис е от 1348 г. — в среднобългарския Лаврентиев (Иван Александров) сборник (сигн. F. I. 376). Текстовите разлики между преписите дават основание да се говори за две редакции — първична и вторична.

Повод за гордост...българска!

СПОМНЕТЕ СИ ГОЛЕМИЯ ДАН КОЛОВ...

НА 27 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. се навършват точно 120 години от рождението на нашия земляк Дончо Колев Денев, познат по целия свят като Дан Колов. Роден е в севлиевското село Сенник (тогава Чадърлий) през 1892 г. И до днес Дан Колов е смятан за най-великия състезател за всички времена в свободната борба кеч и легенда в бойните изкуства.
ЕДВА 17-ГОДИШЕН, заедно с група българи, той отива в САЩ, където живее и работи 30 години (1905-1935 г.) – като миньор, строителен работник и след това професионален борец. В този период Дан Колов покорява най-силните кечисти от целия свят – САЩ, Канада, Япония, Китай, Франция, Австралия, Нова Зеландия и т.н. Пред мощта на българина се предават най-именитите силови бойци от онези времена като Джеф Лоурънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан „Човекът светкавица”, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглар Люис, Джим Браунинг и много други.

ПАМЕТНА ОСТАВА победата му в Япония, където в жестока битка надделява над японския идол Джики Хиган „Удушвача” - кумир на японските самураи, при това племенник на император Микадо; след срещата от тълпата правят опит да убият с нож легендарния българин. През 1911 г. в Париж Дан Колов мачка наред всичките си противници, а на финала тръшва „Човека с хилядата хватки” Анри Деглан, който е европейски и олимпийски шампион. Тази победа му носи диамантен пояс и титлата „Европейски шампион”. Почти три десетилетия колосът от Сенник жъне победи, като сред „жертвите” му на тепиха са и тибетски майстори, китаецът Уан Фу и други „непобедими” шампиони. В края на кариерата си, вече болен от туберкулоза, излиза срещу далеч по-младия от него световен шампион Ал Перейра от Португалия и успява да го победи.

КРАЛЯТ НА КЕЧА, наричан още Кинг Конг и Балканският лъв, легендата Дан Колов умира на 26 март 1940 г. в собствената си къща в родното село Сенник, Севлиевско, като до последния си миг очаква да се види със своя най-добър приятел и също голям български борец Хари Стоев.

ВИНАГИ - и в Америка, и където и да е бил по света, до края на дните си - големият Дан Колов си остава български гражданин, независимо от многобройните съблазнителни покани. Неведнъж българинът е получавал предложения да приеме американско гражданство, някои подплатени с оферти за милиони долари, но той отказва. Ето какво споделя самият Дан Колов: „Защо ми е американско гражданство, когато винаги съм мечтал да живея в България. Не зная дали някой е изпитвал такава мъка към родината си, както аз. Напуснах България като момче, и макар да не зная нищо за нея сега, тя ми е свята повече от всичко на света”. И не може да не вярваме на тези думи на големия шампион – четвърт век той жъне успехи по световните тепихи, световни знаменитости се натискат за неговия автограф, ухажват го най-големите красавици, парите текат като река през пръстите му, но той отхвърля всички предложения да замени родината си с друга държава.

ЗА НЕГО съселяните му от Сенник и до днес говорят: „Дан Колов е в сърцата ни, вече 120 години!”. Особено вълнуващо за всички е, че славата и парите не го променят, остава си същият добряк с благ поглед и благородно сърце, откликващ на всяка протегната ръка за помощ. А за признателността на поколенията говори издигнатият внушителен паметник на „българския Херкулес” в центъра на Сенник, както и превръщането през 1968 г. на родната му къща в музей.

ТРИ ГОДИНИ преди смъртта си Дан Колов присъства на един лов в Нова Зеландия, където простива и започва да храчи кръв. Разбирайки за болестта му, земляци от Троян веднага му отправят покана за лечение в открития наскоро Държавен санаториум за лечение на белодробна туберкулоза в края на града. Дан Колов идва на преглед, лекарите го диагностицират и му предлагат да постъпи веднага на лечение. По онова време все още е много трудно да се накарат болните да се лекуват от тази коварна болест, затова световноизвестният борец отказва да постъпи в троянския Санаториум – надява се, че неговият здрав организъм и чистият въздух в родното село Сенник ще му помогнат да оздравее, уви…

СЛЕД ЗАВРЪЩАНЕТО СИ в България през 1935 г. Дан Колов организира редица състезания в София, Пловдив, Русе, Стара Загора и в много други селища. Не остава назад и нашият Троян, още повече че е близо до Сенник; през пролетта на 1939 г. Троянското колоездачно дружество „Буря” организира състезание за популяризиране на своя спорт и канят на откриването прославения българин Дан Колов и неговите прочути приятели борци Хари Стоев, Мустафа Кабака, севлиевския славей Борис Машалов („Заблеяло ми агънце”), който бил член на Клуба на българските борци аматьори, има десетки схватки у нас и в чужбина, а през 1934 г. печели шампионска титла…

С ЧЕРНА МЕКА ШАПКА и черен марков костюм лично Дан Колов пуска колоездачите по маршрута Троян – Лешница и обратно. Следобед на същия ден в троянското училище „Константин Хаджикалчев” (сегашното ОУ „Иван Хаджийски”) се провеждат демонстративни свободни борби с участието на прославените български борци. Самият Дан Колов вече е прекратил по лекарска препоръка състезателната си дейност и участва като главен съдия. Очевидци споделят, че след свършването на крайно интересните борби и излизането на борците от училищния двор е имало страхотна блъсканица – всички се мъчели да се проврат да видят отблизо великия Дан Колов.

Бездомен старец...