От време- на време и мен ме измъчва тази болест, толкова разпространена днес за съжаление. И лекарството, което открих за себе си е - ОПТИМИЗЪМ. Всяка сутрин щом се събудя, вместо обичайната доза кафе изпивам хапче добро настроение. То е невидимо, но осезаемо:) След това слагам капки ЛЮБОВ в очите си. Рисувам усмивка върху лицето си (не лицемерна разбира се;) и излизам навън.
От многото размисли в моментите когато ме е измъчвала самота стигнах до извода, че човек сам прави избора, дали да живее под един покрив със самотата. Или да се радва на живота.
Има една поговорка "За всеки влак си има пътници". Преди години ми звучеше доста смешно и наивистично. Днес обаче съм сигурен, че казаното в нея е абсолютно вярно.
Наистина когато търсиш- намираш. Ако си избрал да си самотен и затворен в себе си, самосъжаляващ се и страдащ ти ще си такъв. Но ако избереш трудния път на преглъщане на гордостта и истинска любов към другите, все някъде ще намериш лекарство за самотата си.
Когато обичаш хората и те те обичат, но само ако любовта ти е искрена. Първият път, когато им се усмихнеш ще са ти врагове, втория също. На третия път, когато се обърнеш с любов в сърцето към тях, дори и да не са ти приятели повече няма да са ти врагове.
Днес може би, по трудно от всякога се намират истински приятели. Превърнали сме се в братски пиявици, които не търсят любовта на другия и към другия. А търсят само собствената си изгода и добруване.
Ей за това, мисля си аз има толкова самота. Заради егоизма, който е пропил целия ни живот.
Друго лекарство срещу самотата е радостта. Няма да си самотен ако се научиш да се радваш на слънчевите лъчи рано сутрин, на малкото останали по улицата цветя, на вятъра в листата на дърветата. Не отричам, че живота е жесток и често пъти ни отнема това, което най-много обичаме. Има опасност обаче, когато приемем в сърцето си страданието да потънем в безкрайните му дълбини.
Да станем вълци единаци, самотници и необичани. Когато охлювът се скрие в черупката си, никой не може да види тъжните му очи. Когато човек се затвори в себе си, никой не може да види сълзите в очите му.
За това, нека не се затваряме в себе си. Да погледнем смело към бъдещето, нарисувано от утринните лъчи на слънцето, усмивката и надеждата! Да победим самотата с единственото оръжие, което притежаваме- ЛЮБОВТА!
