История на старобългарско държавно право, Крумови закони

 

 Понятие за държава

За периода от създаването на българската държава до началото на ХІ век липсва единна представа за българската държава както в българските, така и в чуждите извори. Това е свързано с непрекъснатите промени в държавното устройство и свързаните с тях процеси.

Византийските автори, които дават най-много и  най-точни сведения, разглеждат българската държава като съюз на прабългари и славяни. Според сведенията, достигнали до нас в самата българска държава също се придържали към това схващане.

В Хамбарлийския надпис на хан Крум българската територия е означена с думата „са-карт”. Същевременно названието България все по-често си пробива път като общо за цялата държава. От началото на ІХ век названието България се употребява повсеместно за цялата българска държава.

Западните автори говорят за българската държава като едно цяло. Те я обозначават като кралство и я наричат България.

Значение и роля на държавата

Образуването на българската държава е изключително събитие както в нашата, така и в историята на Европейския югоизток. С оглед функциите на държавата значимостта на това събитие има две основни насоки – вътрешна и външна. В българската история това събитие е най-важната предпоставка за самостоятелно историческо съществуване и развитие. Сливането на трите етнически елементи – славяни, прабългари и местното балканско население е немислимо без политическото им обединение в една обща държава. Процес, който води неминуемо  да формиране на българската народност в края на ІХ и началото на Х век. В резултат на тези процеси се образува силна държава, с висока за времето материална и духовна култура, което издига България като водеща сред славянските народи държава.

Във външнополитическо отношение българската държава достойно изпълнила своята основна задача да пази границите на страната и да разширява територията си в земи, населени със славянско население.Съществуването на българи и българска нация днес на Балканите е заслуга на българската държава.От друга страна България преграждала пътя на Византия към другите славянски народи и се превърнала в притегателен център за балканските славяни от българската група, намиращи се под византийска власт. Така опазването на по-голяма част от балканското славянство е заслуга преди всичко на българската държава. Геополитическото положение на България определило особенатай роля в европейските взаимоотношения. Няма голямо европейско събитие от онова време по някакъв начин да не е била ангажирана българската държава или да не съобразяват с нейното съществуване.

Помощта , която България оказала на Византия при отблъскването на арабите през 718 г. /. Може да се твърди , че без България политическата съдба на източноевропейските народи пък и на останалите европейски страни би била по-друга.

България е известна и като голям културен център. Българската култура предала античните ценности на останалите славянски и европейски народи. Българската църква е сред водещите сред източното православие. България има и значителна роля в икономическото развитие на средновековна Европа. Всичко това определя образуване на българската държава като събитие от общоевропейско значение.

ИСТОРИЯ НА СТАРОБЪЛГАРСКОТО ДЪРЖАВНО ПРАВО

Причини за появата на писани закони

Причините за създаването на писаните закони намираме в съчинението на византийския хронист Свида, създадено през втората половина на Х век. В своя енциклопедичен речник – лексикон, в рубриката „ Българи „ , авторът посочва данни за хан Тервел и неговото богатство, след което описва причините, мотивирали българския хан Крум  да създаде своите закони и възпроизвежда част от законодателните разпоредби. Между управлението на хан Крум  и появата на съчинението „ Свидас” има период около век и половина. Ето защо някои изследователиотричат възможността хан Крум да е законодателя. Според Н. П. Благоев сведенията на византийския писател са легенда, съставена в империята, а не исторически факт. Това твърдение обаче не споделят някои историци , изследователи на този период като М. Андреев, Д. Ангелов, В. Златарски, В. Гюзелев и други, които имат огромен принос върху проучването на средновековната българска държава. Според тях нарасналата по територия държава и приобщаването на множество славяни от средното поречие на р. Дунав иМакедония създава неудобство у владетеля да се пребори с нарастващата социална диференциация наславянобългарското общество. Според проф. Ал. Бурмов раждането на феодални отношения довеждат до обедняването на значителен слой от населението, което практически изпада в крепостна зависимост.  Това поражда редица престъпления, които застрашават целостта и вътрешния мир на държавата. Това най-вероятно е непосредствената предпоставка за нуждата от писмено законодателство. Без съмнение законодателството на хан Крум цели да ограничи извършването на престъпления чрез използване средствата на наказателната репресия.Със своята нормативнотворческа дейност обаче хан Крум преследва още една по-значима цел. Вътрешното консолидиране на държавата е затруднено от едновременното прилагане на обичайното право на прабългари и славяни. За да се преодолее различието между тях, българският владетел създава едно ново право, израз на законодателната власт на държавата, което да се прилага по еднакъв начин по отношение на всичките му поданици, независимо от тяхната етническа принадлежност.

Понятието закон в старо време

Във всички славянски езици още от най-ранно време е позната думата закон. Под това се разбира съвкупност от наредби, задължителни за всички.Тези наредби , макар и устни били всеобщи, обичайни за цялото общество.* Обичаят е бил дълго време неписан, означавал е това което днес наричаме юридически обичаи.

В думата  „ закон „ трябва да се вижда границата на човешката дейност или свобода. Обичайното право не е нищо друго, освен  сбор на юридически обичаи, които имат за предмет реда, подчинението на които също така е обезателно.**

Текстът на Крумовите закони

Крумовите закони са най-старият домашен юридически извор в българската история. В Лексикона на Свидас се съдържат сведения за 5 разпоредби, които не изчерпват цялото законодателство. 
- 1 - За клеветниците санкцията е била смърт. 
- 2 - Ако някой помага или укрива крадец, се наказва с конфискация на имуществото. 
- 3 - Наказанието за кражба било чупене на пищяли. 
- 4 - Административна разпоредба да се изкоренят всички лози. Възможно е това да е била временна или частична мярка. 
- 5 - На просяците трябва да се дава достатъчно, за да не просят. 

Тази разпоредба се свързва със закрепостяване на свободните селяни към земята, която им се предоставя, за да я обработват. Санкцията е определена като конфискация на имущество.

 
Посочените разпоредби имат наказателно правен характер. Дават сведения за наказанията, както и за престъпленията в ханството. Наказанията са имуществени, членовредителни и най-тежкото наказание е смъртното. В първата разпоредба се съдържа сведение за съдебния процес, който има инквизиционно-следствен характер. Използват се мъчения, за да се постигне самопризнание, което е било единствено доказателствено средство в съдебния процес. Характерно е за ранното средновековие не само за българската държава.

 
От разпоредбите може да се направи извод за социално-икономическите и политически отношения, които са характерни за обществото, намиращо се в началния стадии на феодализация. Най-характерно е, че се създава имуществена диференциация между отделните прослойки и се засилва тенденцията свободните селяни да изпадат в крепостна зависимост. Съществено е, че с разпоредбите се въвеждат строги правила, които ефективно трябва да защитят частната собственост. В Лексикона Свидас се съдържа сведение, че Крум е свикал всички българи. Анализирайки това сведение се разбира, че, търсейки по-широка социална подкрепа, Крум свиква народен събор, в който участват славянските князе и прабългарските багаини. Обявявайки законите си, Крум ги прави достъпни за населението. Това е първият опит да се въведе единен правопорядък в държавата, което оказва позитивно влияние върху процесите на формиране и изграждане на българската народност и държавност.

Истинско ли е Крумовото законодателство

     

Нямаме основание  да не вярваме на самия Свидас.  Той взаимства своите сведения от разни писани преди него хроники, истории. Забелязват се някои неточности в подробностите, но не това е важно. Значим е фактът , че Крум се занимавал  с урежданена закони в държавата си и че издал, които са продиктуване от нуждата на неговото време и условията на народния живот.

     

Има известни исторически и културни съображения , които потвърждават тезата, че Крум е законотворецът на тези държавни наредби. Да си припомним епохата, в която Крум се явява на българския престол. Това е смутно време, в което Крум правилно води външната и вътрешнатаполитика на българската държава –да внесе ред вътре в страната и да направи България международно призната.

Крумовото законодателство , извикано от потребностите на народа, е отговаряло на неговата тогавашна правна съвест. Обичайно-правният кодекс на българския народ  не е бил в разрез с тези жестоки наглед наказания, които се предвиждали за  лъжливи доносници, крадци, пияници и просяци. Крумовите законодателни мерки са били такива, каквито трябвало да бъдат  и каквито имало в другите страни. Свидас свидетелстваче Крум законодателствал  и посочва законите му.

Въпреки, че сведението за Крумовото законодателство не присъства в други извори, неговото съществуване следва да бъде прието и то при условие, че в лексикона “Свидас” са отразени само част от нормите,съдържащисевнего.

Няма потвърждение дали законите на хан Крум са били писани. Във византийския лексикон е упоменато само, че ханът “свика всички българи” и пред тях обявява новите закони. Вероятно тук става въпрос за свикан народен събор, за каквито има сведения неведнъж в изворите. Като цяло Крумовото законодателство е отражение на социалните отношения в българското общество по онова време, пречупени през призмата на тогавашните норми. То има определено наказателен характер и ни дава сведения за характера на съдебния процес.

 Наредбите на Крумовото законодателство

“Ако някой наклевети някого, то той да не се слуша, докато вързан не се разпита и ако се окаже лъжец или клеветник, да се убие”
“Ако някой наклевети някого... и ако се окаже лъжец или клеветник, да се убие” – наказателно-правна норма. Дава сведение за това каква санкция следва при извършването на определено деяние – в случая ако се установи, че заподозреният е извършител на клеветнически донос. Предполага се, че тази най-тежка санкция се прилага в случай, че клеветникът се опитва да набеди друг в извършването на особено тежко престъпление.
“...да не се слуша, докато вързан не се разпита...” – тази процесуално-правна норма ни дава информация за характера на съдебния процес, а именно че чрез мъчения се изтръгва самопризнание.
“Който дава храна и подслон на крадеца, да се конфискува имуществото, а на крадеца да се пречупят пищялките”

“Който дава храна и подслон на крадеца...” – следва да се тълкува като защита и укриване на крадеца
“...да се конфискува имуществото...” – наказателно-правна санкция, която се налага над укривателите
“...а на крадеца да се пречупят пищялките.” – под пищялки се има предвид китките; членовредителните санкции като тази са характерни за средновековното право, целяло се е да се увреди този орган, който извършителят би използвал отново за да повтори престъплението си.

“Да се изкоренят всички лозя.”
Тази правна норма не съдържа наказателна санкция, по своята същност е административна норма.
“На просяците да се дава толкова, че те повече да не просят, а който не прави така, да му се конфискува имуществото.”

Най-вероятно тук става въпрос за отстъпването на земя на просещите, но не напълно безвъзмездно. Тази правна норма показва, че вероятно е имало голяма имуществена диференциация в българското общество, а при положение, че просяците се споменават изрично в закон, то по всичко личи, че те са били много на брой.

Крумовото законодателство по своя характер е наказателно. То ни дава картина за най-разпространените по това време престъпления в българските земи, както и за съдебния процес, който се осъществява. В него не се дават сведения за развитието на феодалните отношения, ето защо следва да заключим, че те са в своя начален стадий на развитие. Освен да накаже престъпленията, със своето законодателство хан Крум цели и да премахне съществуващия дотогава административен дуализъм и да консолидира държава с единно законодателство за всички нейни поданици.