Почина актрисата Домна Ганева!

Почина актрисата Домна Ганева, съобщиха от Съюза на артистите в България, цитирани от БТА.

Домна Ганева е родена на 27 юни 1935 г. в София.
През 1958 година завършва актьорско майсторство в класа на проф. Кръстьо Мирски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов". Същата година е първото й участие в киното - във филма „Ребро Адамово".

Играла е в трупите на театрите във Варна, Русе и в Младежкия театър в София. Участва в множество аудио-драматизации на детски приказки към студио „Балкантон".

В последните години от живота си актрисата страдаше отпроблеми със сърцето.

Съпруга е на актьора Николай Бинев, на когото днес е кръстен Младежкият театър. Николай Бинев почина през 2003 г.

Филмите с участието на Домна Ганева са "Ребро Адамово" - 1958 г., "Последният рунд" - 1961 г., "Привързаният балон" - 1967 г., "Любовницата на Граминя" - 1969 г., "Таралежите се раждат без бодли" - 1971 г., "Гола съвест" - 1971 г., "Като песен" - 1973, "Сиромашко лято" - 1973 г., "Ламята" - 1974 г., "Откъде се знаем" - 1975 г., "Нечиста сила" - 1978 г. - сериал, "Черешова градина" - 1979 г., "Концерт за флейта и момиче" - 1980 г., "Романтична история" - 1985 г., "Горски хора" - 1985 г., "Вик за помощ" - 1986 г., "Патилата на Спас и Нели" - 1987 г., "Бронзовата лисица" - 1991 г., "Без семейна прилика" - 2004 г.

 NEWS.BG

История на старобългарско държавно право, Крумови закони

 

 Понятие за държава

За периода от създаването на българската държава до началото на ХІ век липсва единна представа за българската държава както в българските, така и в чуждите извори. Това е свързано с непрекъснатите промени в държавното устройство и свързаните с тях процеси.

Византийските автори, които дават най-много и  най-точни сведения, разглеждат българската държава като съюз на прабългари и славяни. Според сведенията, достигнали до нас в самата българска държава също се придържали към това схващане.

В Хамбарлийския надпис на хан Крум българската територия е означена с думата „са-карт”. Същевременно названието България все по-често си пробива път като общо за цялата държава. От началото на ІХ век названието България се употребява повсеместно за цялата българска държава.

Западните автори говорят за българската държава като едно цяло. Те я обозначават като кралство и я наричат България.

Значение и роля на държавата

Образуването на българската държава е изключително събитие както в нашата, така и в историята на Европейския югоизток. С оглед функциите на държавата значимостта на това събитие има две основни насоки – вътрешна и външна. В българската история това събитие е най-важната предпоставка за самостоятелно историческо съществуване и развитие. Сливането на трите етнически елементи – славяни, прабългари и местното балканско население е немислимо без политическото им обединение в една обща държава. Процес, който води неминуемо  да формиране на българската народност в края на ІХ и началото на Х век. В резултат на тези процеси се образува силна държава, с висока за времето материална и духовна култура, което издига България като водеща сред славянските народи държава.

Във външнополитическо отношение българската държава достойно изпълнила своята основна задача да пази границите на страната и да разширява територията си в земи, населени със славянско население.Съществуването на българи и българска нация днес на Балканите е заслуга на българската държава.От друга страна България преграждала пътя на Византия към другите славянски народи и се превърнала в притегателен център за балканските славяни от българската група, намиращи се под византийска власт. Така опазването на по-голяма част от балканското славянство е заслуга преди всичко на българската държава. Геополитическото положение на България определило особенатай роля в европейските взаимоотношения. Няма голямо европейско събитие от онова време по някакъв начин да не е била ангажирана българската държава или да не съобразяват с нейното съществуване.

Помощта , която България оказала на Византия при отблъскването на арабите през 718 г. /. Може да се твърди , че без България политическата съдба на източноевропейските народи пък и на останалите европейски страни би била по-друга.

България е известна и като голям културен център. Българската култура предала античните ценности на останалите славянски и европейски народи. Българската църква е сред водещите сред източното православие. България има и значителна роля в икономическото развитие на средновековна Европа. Всичко това определя образуване на българската държава като събитие от общоевропейско значение.

ИСТОРИЯ НА СТАРОБЪЛГАРСКОТО ДЪРЖАВНО ПРАВО

Причини за появата на писани закони

Причините за създаването на писаните закони намираме в съчинението на византийския хронист Свида, създадено през втората половина на Х век. В своя енциклопедичен речник – лексикон, в рубриката „ Българи „ , авторът посочва данни за хан Тервел и неговото богатство, след което описва причините, мотивирали българския хан Крум  да създаде своите закони и възпроизвежда част от законодателните разпоредби. Между управлението на хан Крум  и появата на съчинението „ Свидас” има период около век и половина. Ето защо някои изследователиотричат възможността хан Крум да е законодателя. Според Н. П. Благоев сведенията на византийския писател са легенда, съставена в империята, а не исторически факт. Това твърдение обаче не споделят някои историци , изследователи на този период като М. Андреев, Д. Ангелов, В. Златарски, В. Гюзелев и други, които имат огромен принос върху проучването на средновековната българска държава. Според тях нарасналата по територия държава и приобщаването на множество славяни от средното поречие на р. Дунав иМакедония създава неудобство у владетеля да се пребори с нарастващата социална диференциация наславянобългарското общество. Според проф. Ал. Бурмов раждането на феодални отношения довеждат до обедняването на значителен слой от населението, което практически изпада в крепостна зависимост.  Това поражда редица престъпления, които застрашават целостта и вътрешния мир на държавата. Това най-вероятно е непосредствената предпоставка за нуждата от писмено законодателство. Без съмнение законодателството на хан Крум цели да ограничи извършването на престъпления чрез използване средствата на наказателната репресия.Със своята нормативнотворческа дейност обаче хан Крум преследва още една по-значима цел. Вътрешното консолидиране на държавата е затруднено от едновременното прилагане на обичайното право на прабългари и славяни. За да се преодолее различието между тях, българският владетел създава едно ново право, израз на законодателната власт на държавата, което да се прилага по еднакъв начин по отношение на всичките му поданици, независимо от тяхната етническа принадлежност.

Понятието закон в старо време

Във всички славянски езици още от най-ранно време е позната думата закон. Под това се разбира съвкупност от наредби, задължителни за всички.Тези наредби , макар и устни били всеобщи, обичайни за цялото общество.* Обичаят е бил дълго време неписан, означавал е това което днес наричаме юридически обичаи.

В думата  „ закон „ трябва да се вижда границата на човешката дейност или свобода. Обичайното право не е нищо друго, освен  сбор на юридически обичаи, които имат за предмет реда, подчинението на които също така е обезателно.**

Текстът на Крумовите закони

Крумовите закони са най-старият домашен юридически извор в българската история. В Лексикона на Свидас се съдържат сведения за 5 разпоредби, които не изчерпват цялото законодателство. 
- 1 - За клеветниците санкцията е била смърт. 
- 2 - Ако някой помага или укрива крадец, се наказва с конфискация на имуществото. 
- 3 - Наказанието за кражба било чупене на пищяли. 
- 4 - Административна разпоредба да се изкоренят всички лози. Възможно е това да е била временна или частична мярка. 
- 5 - На просяците трябва да се дава достатъчно, за да не просят. 

Тази разпоредба се свързва със закрепостяване на свободните селяни към земята, която им се предоставя, за да я обработват. Санкцията е определена като конфискация на имущество.

 
Посочените разпоредби имат наказателно правен характер. Дават сведения за наказанията, както и за престъпленията в ханството. Наказанията са имуществени, членовредителни и най-тежкото наказание е смъртното. В първата разпоредба се съдържа сведение за съдебния процес, който има инквизиционно-следствен характер. Използват се мъчения, за да се постигне самопризнание, което е било единствено доказателствено средство в съдебния процес. Характерно е за ранното средновековие не само за българската държава.

 
От разпоредбите може да се направи извод за социално-икономическите и политически отношения, които са характерни за обществото, намиращо се в началния стадии на феодализация. Най-характерно е, че се създава имуществена диференциация между отделните прослойки и се засилва тенденцията свободните селяни да изпадат в крепостна зависимост. Съществено е, че с разпоредбите се въвеждат строги правила, които ефективно трябва да защитят частната собственост. В Лексикона Свидас се съдържа сведение, че Крум е свикал всички българи. Анализирайки това сведение се разбира, че, търсейки по-широка социална подкрепа, Крум свиква народен събор, в който участват славянските князе и прабългарските багаини. Обявявайки законите си, Крум ги прави достъпни за населението. Това е първият опит да се въведе единен правопорядък в държавата, което оказва позитивно влияние върху процесите на формиране и изграждане на българската народност и държавност.

Истинско ли е Крумовото законодателство

     

Нямаме основание  да не вярваме на самия Свидас.  Той взаимства своите сведения от разни писани преди него хроники, истории. Забелязват се някои неточности в подробностите, но не това е важно. Значим е фактът , че Крум се занимавал  с урежданена закони в държавата си и че издал, които са продиктуване от нуждата на неговото време и условията на народния живот.

     

Има известни исторически и културни съображения , които потвърждават тезата, че Крум е законотворецът на тези държавни наредби. Да си припомним епохата, в която Крум се явява на българския престол. Това е смутно време, в което Крум правилно води външната и вътрешнатаполитика на българската държава –да внесе ред вътре в страната и да направи България международно призната.

Крумовото законодателство , извикано от потребностите на народа, е отговаряло на неговата тогавашна правна съвест. Обичайно-правният кодекс на българския народ  не е бил в разрез с тези жестоки наглед наказания, които се предвиждали за  лъжливи доносници, крадци, пияници и просяци. Крумовите законодателни мерки са били такива, каквито трябвало да бъдат  и каквито имало в другите страни. Свидас свидетелстваче Крум законодателствал  и посочва законите му.

Въпреки, че сведението за Крумовото законодателство не присъства в други извори, неговото съществуване следва да бъде прието и то при условие, че в лексикона “Свидас” са отразени само част от нормите,съдържащисевнего.

Няма потвърждение дали законите на хан Крум са били писани. Във византийския лексикон е упоменато само, че ханът “свика всички българи” и пред тях обявява новите закони. Вероятно тук става въпрос за свикан народен събор, за каквито има сведения неведнъж в изворите. Като цяло Крумовото законодателство е отражение на социалните отношения в българското общество по онова време, пречупени през призмата на тогавашните норми. То има определено наказателен характер и ни дава сведения за характера на съдебния процес.

 Наредбите на Крумовото законодателство

“Ако някой наклевети някого, то той да не се слуша, докато вързан не се разпита и ако се окаже лъжец или клеветник, да се убие”
“Ако някой наклевети някого... и ако се окаже лъжец или клеветник, да се убие” – наказателно-правна норма. Дава сведение за това каква санкция следва при извършването на определено деяние – в случая ако се установи, че заподозреният е извършител на клеветнически донос. Предполага се, че тази най-тежка санкция се прилага в случай, че клеветникът се опитва да набеди друг в извършването на особено тежко престъпление.
“...да не се слуша, докато вързан не се разпита...” – тази процесуално-правна норма ни дава информация за характера на съдебния процес, а именно че чрез мъчения се изтръгва самопризнание.
“Който дава храна и подслон на крадеца, да се конфискува имуществото, а на крадеца да се пречупят пищялките”

“Който дава храна и подслон на крадеца...” – следва да се тълкува като защита и укриване на крадеца
“...да се конфискува имуществото...” – наказателно-правна санкция, която се налага над укривателите
“...а на крадеца да се пречупят пищялките.” – под пищялки се има предвид китките; членовредителните санкции като тази са характерни за средновековното право, целяло се е да се увреди този орган, който извършителят би използвал отново за да повтори престъплението си.

“Да се изкоренят всички лозя.”
Тази правна норма не съдържа наказателна санкция, по своята същност е административна норма.
“На просяците да се дава толкова, че те повече да не просят, а който не прави така, да му се конфискува имуществото.”

Най-вероятно тук става въпрос за отстъпването на земя на просещите, но не напълно безвъзмездно. Тази правна норма показва, че вероятно е имало голяма имуществена диференциация в българското общество, а при положение, че просяците се споменават изрично в закон, то по всичко личи, че те са били много на брой.

Крумовото законодателство по своя характер е наказателно. То ни дава картина за най-разпространените по това време престъпления в българските земи, както и за съдебния процес, който се осъществява. В него не се дават сведения за развитието на феодалните отношения, ето защо следва да заключим, че те са в своя начален стадий на развитие. Освен да накаже престъпленията, със своето законодателство хан Крум цели и да премахне съществуващия дотогава административен дуализъм и да консолидира държава с единно законодателство за всички нейни поданици.

Това сме направили!---А сега...?

 

Законът за съдене на людете (ЗСЛ) е първият достигнал до нас текст на законодателен паметник на писаното право на България.
Съставен е през втората половина на ІХ век или началото на Х век (след покръстването) по времето на Княз Борис І (Михаил) или Цар Симеон І.
В него са реципирани голяма част от текстовете на титул ХVІІ на Византийската Еклога, като са направени редица изменения. (например чл. 1-13, 16 и др.). Съществуват и редица нови текстове (напр. чл.1), без аналог във Византийското право.

1. Преди всяко право, трябва да се говори за Божието право. Затова и свети Константин, като написа първия закон, предаде го, казвайки така: всяко село, в което се вършат езически треби или клетви, да се отдаде на божия храм с всичкия си имот. Които господари има в това село и вършат [подобни] служби и клетви, да се продадат заедно с всичкия си имот, а цената им да се даде на сиромасите.
2. Във всяка разпра, обвинение и набеждаване княза и съдията трябва да не съдят (слушат) без доста свидетели. Но да казват на скараните, обвинителите и на набеждачите: "Ако не представите свидетели, както повелява Божият закон, чакайте да получите същото наказание, което за противния си искате". Така повелява Божият закон и който не го пази, да бъде проклет.
2а. За свидетелите.
Преди всичко, във всяка разпра,князът и съдията са длъжни с всякакво внимание и търпение да правят издирване и да не съдят без свидетели, но да изискват свидетели прави, които се боят от бога, нарочити (познати), нямащи никаква вражда, нито лукавство, нито омраза, нито тъжба, нито разпра с тогова, за когото показват, но [да се ръководят] от Божия страх и от правдата Му.
А броят на свидетелите да е единадесет и най-много до тоя брой. А в малките препирни от 7 до 3 и най-малко до тоя брой.
Съдията има власт да предупреждава свидетелите, когато ще показват за някого, и да им напомня, че ако някога се намери да са лъгали, [тям предстои] или клетва или продажба, или същото наказание.
Не трябва да се приемат за свидетели ни в една разпра тия, които някога бъдат уловени в лъжа и са пристъпили Божия закон, или имащите скотски живот, или ако са невежи в разправата, изключват се.
3. За плячката.
Когато някой излиза на бой с неприятели, трябва да се пази от всички дяволски думи и дела, да има мисълта си у Бога, да прави молитви и да се съветва за боя; защото помощ се дава от Бога на съветливите сърца, защото не е победата на боя в премногото сила, но в крепост от Бога, който дава победата.
Шестата част трябва да взема князът, а всичко друго останало да вземат всички люде. Малък, голям да делят поравно. А на жупана стига княжева част, а другата придобивка е дял на людете.
Ако ли се намерят някои, които да се осмелят, били кметове или прости люде, да извършат подвизи и юначества, то който княз или воевода в това време се случи там, да му се даде от речения княжев дял, каквото е добро, и да се подели на части: за намерилите се на бой да се даде част и за останалите в стана да се даде. Защото така е казано, писано и предадено от пророка Давид.
4. Който си има жена и сблуди с робиня, като се хване безчинницата, князът на тая земя трябва да я изгони извън земята и да я продаде в друга земя, а цената й да се раздаде на сиромаси.
Също блудникът трябва по Божия закон да се отстранява от божите раби, и до 7 години да се подложи на пост: извън Божия храм да стои две години във време на литургията; две години да влиза в черква само до светото Евангелие, а другото време да стои вън; други две години да служи литургията [само] до "Верую во единого Бога"; а в 7-ата година да стои на цялата [литургия], но да не взема (да не яде блажно); а като се сключи 7-ата година, да яде всичко. Длъжен е 7 години само хляб да яде и [да пие] вода.
5. Който [неженен] блудствува с чужда робиня, да плати 30 стънлеза (жълтици) на господаря на робинята, а сам той да се подложи на пост 6 години, както казахме и да не се продава. Ако е сиромах, против волята му имотът му да се даде на господаря на робинята, а сам да се предаде на речения пост.
6. Който чернец (калугер) блудствува, според светския закон да му се отреже носът, а според църковния - да му се наложи 15 години пост.
7. Който се ожени за своята кума, по светския закон и на двамата да се отрежат носовете и да се разлъчат, а по църковния - да се разлъчат и да се подложат на 15 години пост. А редът на поста е такъв: 5 години да стои вън, да плаче и да слуша литургията; 4 години да стои в черква до светото Евангелие; 3 години до "Верую во единого Бога" и 3 до края, и все да е на хляб и вода. Така, като се свърши срокът, в 16-ата година всичко да яде.
Същото наказание да получи оня, който обладае дъщеря си от светото кръщение; също и тоя, който се намери [че блудствува] с мъжетница.
8. Кога някой посегне на девица още девствена, против волята на родителите й, после, като се помирят, ако той пожелае да я вземе и родителите й се съгласят, да стане сватба.Ако ли той изведнъж вземе да не рачи, тогава, ако той е богат, трябва да даде на девицата за срам 6 литра злато, сиреч 72 стънлеза; ако подобни няма, да даде половината от имота си; ако ли е сиромах, да го бие съдията на страната и да го изгони от своята област. Да се подложи на пост 7 години, както писахме.
9. Който посегне на девица още девствена в пусто място и насилствено, гдето няма кой да й помогне, да се продаде, а имотът му да се даде на девицата.
10. Който посегне на девствуваща преди 20-ата й година, то да се продаде всичкият му имот и да се даде на девицата; също и ако някой стори подобното и на годената. А по църковния закон всички се подлагат на пост 7 години, както казахме по-преди за случая ат мъжетница.
11. Който посегне на сгодена девица и с нейна воля да е извършил това, да му се отреже носът.
12. Които извършат брак при кръвосмесителство, да се разлъчат.
13. Който има две жени, да напусне по-сетнешната с децата й и да се бие. А пост 7 години.
14. Който запали чужда гора и сече дърва от нея, виновен е за двойно обезщетение.
15. Който поради някоя вражда или за разграбване на имот запали къщи, ако е в град, да го изгорят на огън, ако е в паланка или в село - с меч да се посече, а по църковния закон да се подложи на пост 12 години, защото е злодеец.
Ако ли някой, като иска да запали стъбла или тръни на нивата си, наклажда огън, а огънят, като премине, изгори чужда нива или чуждо лозе, трябва да се съди и издири. Ако е станало по неведение или малолетство, то, който е наклал огъня, трябва да обезщети изгорелия; или ако във ветровит ден накладе [някой] огън и не го пази, като си казва, че огънят не ще премине другаде, или като се лени, или че не можел; ако ли пък запазва всичко, а веднага буря връхлети и от това огънят премине надалеч, такъв не се съди.
Ако от облак се подпали къщата на някого и изгори нещо от тоя дом и оттам огънят премине, та изгори домовете и на другите околни съседи, тоя [някой] да не се осъжда, защото пожарът е станал неочаквано.
16. Никой не бива насилствено [да изкарва] из черква тогова, който е в нея прибягнал. Но прибягналият открива работата на попа и вината, извършена от него, когото попът приема като беглец, догде се издири по закона и се изпита неговото обвинение.
Ако ли някой се опита да изкара из черква насилствено побягналия, който и да бъде, да получи 140 рани. И тогаз, както трябва, да се издири обвинението на избягалия.
17. Който има вещ (дело) с някого и без да се обажда на господарите, сам се разправя и било с власт или насила извърши надлежното, ако наистина е имал право - да изгуби своята вещ и да я върне.
Ако ли вземе чуждо нещо, управителят на тая земя да го бие, защото няма право (власт) да стане на себе си управник. И след това нещото да се върне на тогоз, от когото е отнето.
18. Родители и деца, ако показват един против друг, да не им се дава вяра; нито господарка [кога показва] против господаря; но роб или свободен може да бъде свидетел.
19. Ако някой купи пленник от чужденци с всичкия му багаж, а тоя има да плати за себе си цената, дадена за него, да си иде свободен.
Ако няма откуп, да остане като роб, додето се отработи. Ако се договори за цена, наречената мъзда (плата), тя да бъде на годината три стънлеза (жълтици) и пред сведетели. Така, като се свърже [робът] да се отпусне свободен.
20. Свидетели по слух, да не сведочат (свидетелствуват), като показват, че слушахме от еди-кого си длъжника, или друго нещо, което свидетелствуват по слух, дори и ако свиетелствуващите са жупани.
21. Който от войниците се хване, че е отхвърлил нашата християнска вяра, като се върне в своята земя и град, да се предаде на черквата.
22. Ако някой наеме кон до известно място и после се случи [конят] или да се повреди, или да умре, наелият е длъжен да обезщети господаря на коня.
23. Ако някой затвори чужд добитък и го умори от глад или иначе го умъртви, осъжда се да плати двойно обезщетение.
24. Който открадне на война, ако [краденото] е оръжие - да се бие, ако е кон - да се продаде.
25. Господарят на крадеца роб, ако иска да държи такъв роб, плаща щетата заради него; ако не ще да държи такъв роб, да го даде в робство томува, от когото е крадено (на окрадения).
26. Който откарва чуждо стадо, първи път да се бие, втори - да се изгони от земята, трети - да се продаде, но откак върне всичко, що е загонил (откарал).
27. Който съблича (обира) мъртвите в гроба, да се продаде.
28. Който влезе в олтар денем или нощем и вземе някои от светите съдове или одежди, или каква да е вещ, да се продаде. Ако вземе нещо извън олтара на черквата, да се бие и остриже, и да да се развежда низ земята като нечестив.
29. Който открадне свободен човек и го продаде или пороби, да се обърне на роб, както е поробил свободния, и в същото робство да се постави.
30. Който присвои чужд роб, скрие го и не го пуща наяве, виновен е пред господаря - да му настани друг такъв роб или да му даде цената.
30а. За съпрузите.
От Бога е направено животът на съпрузите да бъде неразлъчен. Премъдростта на Спасителя наш Бог Господ ни учи, че откак от нищо сътвори битието на човека, не взе от земята пръст да създаде жената, а можеше, но взе от мъжа ребро и я създаде, за да се уподобят в премъдростта, и като една плът в две лица Той узакони и неразлъчната им връзка. А жената, като опита горчивия плод, даде и на мъжа си същия тоя горчив плод поради дяволската лъст. Те дружно нарушиха Божията заповед и за греха смърт им даде, съпружеството без да разтрогне.
Това, като бе ясно, пак се утвърдява от Евангелиста. във време, когато фарисеите попитаха Христа Бога нашего, трябва ли за всеки грях да се разделя някой с жена си, Исус отговори: "Което Бог съедини, човек да не разлъчва, освен при прелюбодеяние". Ние, следвайки това, като верни присни ученици на Христа Бога друго не смеем да узаконяваме.
Но защото дяволът (злото) докарва ненавист, обвинения между съпрузи или плътски и други пороци; затова в броя на причините, посочени от закона за разлъчване на съпрузите са: разлъчва се мъж от жена си за такъв грях - ако се изобличи, че тя е вършила проказа (лепра) за живота му или узнала за злоба на други против нейния мъж, не му ги изповяда, и ако падне в недъга на прокажена.
Също се разлъчва жена от мъжа си, ако пък той й върши някоя проказа или узнал за приготовлявана от други, не й обади, и ако изпадне в прокажен недъг или ако се случи нещо друго и той да падне в шуга (краста).
Всичко това трябва съдията да изпита със свидетели, както писахме. Навсякъде все така се повелява и всички човешки безчинници ще се осъдят от великия съд Божи.
За това не трябва да се смущава никой, а всички във всички дни по Божия закон да се настанят (да следват), като уповават на Христа Бога във вселенския съд да чуят блажени Господа: "Елате благословени раби верни, добре вас ще ви наредя (устроя), влезте в радостта на Господа Бога вашего, като се веселите с ангелите во веки веков. Амин."

БАТАК НЕ Е МИТ!

136 години от Априлското въстание 1876

Зверствата на турските поробители – през очите на английския юрист Робърт Джаспър Мор

Огнян Стамболиев

През лятото и есента на 1876 година английският юрист и публицист РОБЪРТ ДЖАСПЪР МОР научил от многобройните съобщения в европейския печат за зверското потушаванена въстанието в поробената от турците България, за която в цивилизования свят дотогава не се знаело почти нищо. Заявил пред близките си, почувствал за „свой морален дълг” да замине за „изстрадалата християнска страна на Балканите” и сам да се запознае със случилото се. Срещнал се и разговарял с десетки очевидци, успели да се спасят от изстъпленията на турските изверги, и записал техните ужасяващи разкази, които по-късно публикувал в книгата „Под Балкана”, издадена в Лондон в края на ХIX век.

Огнян Стамболиев

На 5 май 1876, петък, селяните забелязали, че към Батак се придвижва войската на Ахмед ага – повече от 3000 въоръжени до зъби башибозуци, събрани от 22 „турски” села от Родопите. Ахмед ага водел мъжете от околията на Доспат, а синът му – тези от махалата Йени /Нова/, докато Мохамед ага от село Дорково – башибозуци от седем, също „турски” села от района, с център Ракитово. Трите колони стигнали почти едновременно до Батак, заобиколили го и без да се бавят открили стрелба срещу селото. Тогава жителите на Батак изпратили свой човек да срещне Ахмед ага и да преговаря, но пратеникът бил застрелян още преди да стигне до мястото.

На другия ден те изпратили втори човек със същата мисия. Било му съобщено, че Агата искал при него да се яви старейшината на селото. Човекът отишъл при турчина и той му казал, че заповядва „батакчани да предадат оръжието си и доброволно да се предадат”. Старейшината се прибрал и уведомил хората за заповедта. Част от жителите се възползвали от времето за преговори и успели да избягат от Батак. Останалите, които не искали да повярват на Ахмед ага, отказали да се предадат. Тогава башибозуците заобиколили селото, събрали целия добитък и конете и открили стрелба по хората от горната махала, като опожарявали всички къщи, хамбари, работилници. Всеки, които направел опит да избяга и да се спаси, бил застрелван като бясно куче – на място! Като видели това, българите от долната махала изпратили куриер до Ахмед ага, да го помолят за пощада.

Турчинът заповядал да му бъдат доведени всички първенци на селото. Те били 18 души, сред които и смелият Ангел Трендафилов и неговият син, Петър. Ахмед ага им съобщил, че ако българите предадат веднага оръжието си, той ще се изтегли заедно с башибозуците и ще ги пощади.
Нещо повече – коварният турчин дал клетва, че „както бил живял цели трийсет години като техен съсед и бил ял хляб и сол заедно с тях, ако не успеел да запази живота им, не само щял да се покръсти в християнската вяра, но жените му щели да ядат само свинско!” Горките българи!
Повярвали на тази клетва, придружени от група заптиета, първенците на Батак се прибрали в селото. При Ахмед ага останал само синът на Ангел Трендафилов, Петър като заложник. А старейшините събрали оръжието и с няколко каруци го докарали в стана на башибозуците. Като се уверил, че всичкото оръжие и боеприпаси са вече при него, Ахмед ага заставил първенците да му покажат къде са скрити парите и скъпоценностите на хората, след което неколцина от тях били върнати в турския стан, завързани, зверски измъчвани с нажежено желязо и накрая жестоко умъртвени по заповед на турския изверг.
А старейшината Ангел Трендафилов бил убит по един най-нечовешки, дивашки начин. Първо му извадили очите, после му изтръгнали зъбите, отрязали му носа и ушите, побили го на кол и го изгорили още жив, при това пред очите на жените и децата от Батак, които принудили да присъстват като зрители на екзекуцията му, докато смелият българин издъхнал.

На други първенци турците отрязали краката, ръцете, носовете и ушите. Междувременно нахлули в нещастното българско село. Започнали да плячкосват, палят, избиват като овце всички наред – жени, деца, старци, всичко живо, което им се мернело пред очите по улиците, в дворовете, влизали и в къщите. Селото било обсадено от турците и място за спасение просто нямало. Голям брой българи потърсили убежище в църквата, в училището или в избите на домовете си…
Църквата се претъпкала от хора, повечето от тях жени и деца. Мнозина обаче не успели да влязат вътре и останали на двора. Присвитите и легнали по земята, нещастни българи се надявали единствено на високата каменна ограда.

След като изклали по най-зверски начин почти всичко живо по пътя си до църквата и училището, турците стигнали до тях. С българите от школото се справили набързо – извлекли ги навън за косите, ограбили ги и ги изклали като добитък. После подпалили училищната сграда и тя изгоряла с живите и мъртвите в нея.
Другата част от турците се насочила към църквата – веднага издълбали дупки в стените на оградата и открили огън срещу хората на двора и в сградата. После нахлули в двора, започнали стрелба навътре през прозорците и откъм покрива, като разкъртили плочите, хвърляли горящи парцали, потопени в газ, върху хората. Накрая успели да разбият тежката врата на църквата. Първо я плячкосали, след което започнали да умъртвяват по най-зверски начин безпомощните си жертви. Осквернили и опожарили християнския храм, но голяма част от него се запазила, защото била изградена от камък.

Погромът над голямото българско село Батак продължил близо три дни. Целта на турците била постигната – пълно плячкосване и пълно изтребване на българите-християни. Част от жените били изнасилени, а след това зверски заклани като животни! Имало случаи, при които турците разпаряли коремите на бременните българки, за да изтръгнат и умъртвят още неродените им деца!
Малка част от пощадените по-млади жени били откарани в т.н. „турски” села в планината Родопи, която била варварски, насилствено потурчена двеста години преди въстанието.
Точният брой на зверски избитите българи от турците в Батак все още не е известен. Но очевидците, с които разговарях, твърдят, че става дума за около 3000 – 4000 души – мъже, жени и деца. Г-н Беринг от „Таймс” дава дори цифрата 5000…”

П.П. Равносметката след турските зверства през Априлското въстание е ужасяваща: над 100 изгорени селища, 200 разрушени, 300 разграбени, зверски изклани 300 000 българи – мъже, жени и малки деца! А по време на войната от 1877-1878 турците опожаряват Стара Загора и избиват зверски 14 500 българи.

А през 1913 г. по време на първия геноцид в световната история на ХХ век /предшестващ Арменския от 1915 г./ Турция избива по най-варварски начин над 300 000 българи от Източна Тракия, заграбва земите и имуществото им и досега не иска да признае за тези зверства и този грабеж.

http://literaturensviat.com/?p=11638

Похвала за нашия блажен отец и славянски учител Кирил Философ

Климент Охридски 

Христолюбци,

Ето, възсия за нас Светлозарната памет на нашия преблажен отец Кирил, новия апостол и учител на всички страни.

Със своето благочестие и красота той изгря на земята като слънце, просвещавайки целия свят чрез зарите на триипостасния Бог. Божията премъдрост си съгради храм в неговото сърце и върху неговия език като върху херувим почиваше Светият Дух, който винаги раздава дарове според силата на вярата, както е казал апостол Павел: „На всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов“ (Еф. 4:7). Нали Господ е казал: „Който ме обича, и аз ще го възлюбя, и ще му се явя сам (Иоан. 14:21); ще си направя жилище в него и той ще ми бъде син, а аз ще му бъда баща“ (по Йоан. 14:23).

Търсейки такова отечество, този преблажен отец и наш учител изостави цялата красота на този живот, слава, дом и богатство, баща и майка, братя и сестри. Още от младини той беше чист като ангел, отклоняваше се винаги и отбягваше от житейските наслади, прекарваше времето си винаги в пеене па псалми и славословия, и в духовно поучение, като следваше само оня път, по който се възлиза на небесата. И затова божията благодат се изля в устата му, както е казал премъдрият Соломон: „На устните на премъдрия се намира знанието (по Притч. 16:7), а на езика си той носи закон и милост“ (Притч. 3:16). Чрез това нашият учител затвори злохулните уста на еретиците.

Когато се появи ереста през времето на иконобореца Теофил, много години светите икони бяха преследвани, унищожавани и непочитани. А при благоверния цар Михаил православните, като свикаха събор, изпратиха Кирила срещу тези еретици и той унищожи като с огън всичката им злоба чрез духовната си сила. [А водач на тази ерес беше патриарх Аний, когото православните изобличиха и изгониха от престола. Ето такъв беше този учител.] Щом дочуеше някъде някаква хула за божествения образ, той като крилат прелиташе по всички страни, с ясни слова разпръсваше всички заблуди и учеше на правата вяра. Той довършваше недовършеното от апостол Павел, прелитайки като орел по всички страни — от изток до запад и от север до юг.

При хазарите и при сарацините той се озова в съборите заради святата вяра, светна като слънце с трисветли зари и разпръсна всички техни празнословия.

Всред фулския народ пък той унищожи безбожната измама [— почитането на едно дърво-оброчище, което се наричаше Александър, на което се покланяха като на бог, правейки жертвоприношения. Този блажен отец го изкорени. Озарен от троичната безначална светлина, той просвети Христовите люде и ги научи на правилната вяра]; и възсея троичната безначална светлина.

По милостта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос той стана пастир и учител на славянския народ, който тънеше в невежество и в греховен мрак. И [както Даниил затвори устата на лъвовете], той затъкна устата на вълците — еретиците-триезичници, [които, помрачени от завист, казваха: „Не е достойно Бог да бъде прославян на друг език, освен на еврейски, на латински и на гръцки“. Поради злобата си те станаха съучастници на Пилат. С ясни доказателства той разори техните заблуди, възпламенен от силата на Светия Дух]. Той, според пророчеството, направи ясен езика на гъгниви (Ис. 32:4) и с книги насочваше всички по пътя на спасението. [Като преведе църковния устав от гръцки на славянски език, той отиде в Рим, водейки към съвършенство избраното си стадо. С радост той завърши житейския си път.] Господ Бог благоволи пречестното му тяло да почива в Рим.

Като пресметнем неговите подвизи, трудове и пътешествия, няма на кого другиго да отдадем подобни похвали. И наистина, макар и да възсия по-късно, той надмина всички. И както зорницата, която изгрява по-късно, озарява със своя блясък целия звезден лик, пръскайки светлина със слънчевите си зари, така и този преблажен отец и учител на нашия народ, като свети повече от слънцето чрез зарите на Света Троица, просвети безброен народ, който тънеше в мрака на невежеството. Кое място остана скрито, което той да не е осветил чрез стъпките си? Кое изкуство остана скрито за неговата блажена душа? Той възвести на всички народи скритите тайни с достъпни словесни изрази, като ги разтълкува разбрано: на едни — чрез писания, а на други — чрез проповед, защото божията благодат беше се изляла в неговата уста (по Пс. 44:3). И заради това Бог го благослови навеки.

Но коя ли уста може да изрази сладостта на неговото учение? Кой ли език може да разкаже за подвизите, трудовете и добротата на неговия живот? Господ направи по-светла от светлината тази уста, която просвещаваше помрачените от греховната измама. Неговият език изля сладостни и животворни слова. Пречистите му устни процъфтяха [като цвят] чрез премъдростта. Неговите пречестни пръсти създадоха духовни органи и ги украсиха със златозарни букви. Чрез тази богогласна уста се напоиха онези, които жадуват за божествения разум. Чрез нея се насладиха мнозина, като приеха животворна храна. Чрез нея Бог обогати с богопознание много народи, а най-вече увенча с богоизплетен венец многоплеменния славянски народ: защото за него бе изпратен този [нов] апостол. И тъй, от тази уста бликна извор на живи слова, който напои изсъхналата наша сухота; и чрез пея бе свързан многохулният език на еретиците.

И така, тази пречестна уста се яви като някой серафим, прославяйки Кога, и чрез нея ние познахме трисъставния Бог, по същина един, а по свойства и имена разделяем и еднакво прославян — вечно съществуващите Отец и Син, и Свети Дух.

Затова, о, преблажени отче Кириле, аз облажавам твоите устни, от които се изля духовна сладост за моите устни.

Облажавам твоя многогласен език, чрез който зарята на троичния безначален Бог, като изгря за моя народ, разпръсна греховния мрак.

Облажавам твоето тъй много светло лице, озарено от Светия Дух, чрез което светлината на богопознанието изгря на моето лице, а многобожната заблуда бе изкоренена.

Облажавам твоите златозарни очи, чрез които слепотата на незнанието бе премахната от моите очи и засия светлината на богопознанието.

Облажавам твоите ангелозрачни зеници, озарени от божествената слава, които ме просветиха с боговдъхновени слова, след като премахнаха сърдечната ми слепота.

Облажавам твоите пречестни ръце, чрез които слезе върху моя народ дъждовният облак на богопознанието, който напои с изтичаща от Бога роса нашите сърца, изгорели от греховна суша.

Облажавам твоите движени от Бога пръсти, чрез които се написа за моя народ свобода от греховното иго.

Облажавам твоята златозарна утроба, от която изтече за моя народ животворна вода, слизаща отгоре чрез твоите молитви.

Облажавам твоите светлозарни нозе, с които ти бързо обходи като слънце целия свят, проповядвайки боговдъхновеното учение.

Облажавам твоите златозарни стъпки, чрез които насочи нашите заблудени стъпки по правия път.

Облажавам твоята пресвета душа, чрез която се излекуваха греховните рани на душата ми и се всади разум в сърцата ни чрез духовните ти слова.

Облажавам твоите движени от Бога пръсти, чрез които се написа скритата за мнозина божия премъдрост и които разкриха тайните на богопознанието.

Облажавам твоята пречестна църква, в която почива твоето многоразумно и богоречиво тяло.

Блажен е градът, който е приел третия изпълнител на божия промисъл. И наистина този блажен се яви, за да довърши недовършеното от двете върховни светила. И затова Господ Бог разпореди той да получи пречестен покой при тях. Той почина в мир в Господа през 6377 (=869) година от сътворението на целия свят, в четиринадесетия ден на месец февруари. И след като завърши всички служби и трудове, той се присъедини към всички свети отци поради живота си и вярата си. Той стана с ангелите като ангел, с апостолите — апостол, с пророците — пророк, съучастник в божията слава заедно с всички светии.

Преподобни учителю, заедно с тях моли се за нас, които чествуваме твоята преславна смърт за слава на Пресвета Троица — на Отца и Сина, и Светия Дух — сега и всякога, и во веки. Амин!

869 г.

Азбучна молитва

Константин Преславски

Аз се Богу моля с тия думи:
Боже-светороче, що създаде
видим свят и дивен свят невидим!
Господ-дух прати ми ти в сърцето
да ме лъхне с пламенното слово —
ето, в правий път да тръгнат всички
живи в твойта заповед пречиста!
Знам, законът твой е жив светилник
и в пътеки светлина нетленна
към евангелския дар възжаждан.
Литна днес и славянското племе
милостта на кръста твой да търси…
Но на мене, който моли помощ,
отче, сине и пресвети душе —
просещ, — твойто мощно слово дай ми,
ръце вдигам да получа мъдрост,
сила, що обилно от небето
ти даряваш на вси твари живи.
Упази ме ти от горда злоба
фараонска, изцели ме, дай ми
херувимска сила шестокрила,
царю на царете! Да опиша
чудесата твои вдъхновено,
шествайки пак по пътя славен,
що учителите двама, вечно
юнни, начертаха… Да направя
явно твойто слово за народа!
На Светата троица прослава:
всяка възраст ней хвала въздава!
И народът мой Отца и Сина,
и Светия дух възвеличава —
днес, вовек веков и до амина.

Стихове добри Константинови

Контантин Преславски


Прослава кръстна и апостолска
това слово добро ……
…… към този труд
похвалата добра и пеенето — много
и кръстното най-вече. Добре е Богу да пеем!
Каноните тез свети на [нашето] покаяние,
добре е да се пеят и Бог да се прославя
по цялата земя! Сберете се, славяни,
Христа възпявайте и ето днес славете
дървото кръстно [вие, що сте] верни —
спасение [е то], сковано на земята.
Приеми, мой Боже, тази малка песен
и сила ми дари врага да победя
със този пост! Страдалческата песен,
тя песен е добра, защото е красива,
защото божий дар е, затова да славим
Христа, да викаме…
892 г.

Бележка:


Творбата е открита от българския учен Г. Попов. Тя е най-яркото свидетелство за изключителното поетическо умение на Константин Преславски. При превода на Постния триод българският книжовник заменя част от византийските тропари със свои оригинални и от първите букви на над 400 тропара създава декларационна поезия. Такъв сложен акростих е нещо изключително дори за византийската литература. За съжаление в по-късните преписи на Триода оригиналните тропари постепенно са заменени с преводни. Връзката между тях много рано е била изгубена. Все още не е възстановен пълният текст на стиховете. Те са били разпределени по три и четири тропара за делничните дни от всяка седмица на Великия пост. По своя патос, прославящ богослужението на роден език, „Стихове добри Константинови“ се свързват с останалите поетични творби на Константин Преславски. Тук поместеният превод е от Кл. Иванова по изданието на Г. Попов. 
 В този стих се използва вариантът, предложен от А. Минчева. Другият вариант, предложен от Г. Попов, е „премахни чрез поста моето страдание“. 

За буквите...

Черноризец   Храбър

Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки....

Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: БОГЪ или ЖИВОТЪ, или ДЗѢЛО, или ЦРЬКꙐ, или ЧАꙖНЬѤ, или ШИРОТА, или ꙖДЪ, или ѪДОУ или ЮНОСТЬ, или ѨЗꙐКЪ и други тям подобни. И така беше много години.

След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч. Изпърво започна по гръцки: те прочее казват „алфа“, а той — „аз“. От „а“ започват и двете азбуки. И както гърците съставиха своите букви по образец на еврейските, така и той — по гръцките. Първата буква у евреите е „алеф“, което ще рече „учение“. Като се завежда отначало детето на училище, казва му се: „Учи се“ — това е алеф. И гърците, подражавайки на това, казваха „алфа“. И така се пригоди този еврейски израз към гръцкия език, че казват на детето „алфа“, което значи на гръцки „търси“ вместо „търси учение“. Подобно на това и св. Кирил създаде буква „аз“. Но като първа буква и дадена от бога на славянския род за развързване устата на онези, които чрез азбуката се учат на разум, „аз“ се изговаря с широко отваряне на устата, а другите букви се изговарят и произнасят със слабо разтваряне на устата.

Тези са славянските букви и така трябва да се пишат и произнасят: а, б, в, г…

Някои казват: „Защо е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърците пишат с 24 букви?“ Но те не знаят с колко пишат гърците. Наистина те имат 24 букви, но не изпълват с тях книгите си, та са прибавили 11 двугласни и три за числата: 6, 90, 900. И като се съберат — 38. Подобно на това и по същия начин св. Кирил създаде 38 букви.

Други пък казват: „Защо са славянските книги? Тях нито бог ги е създал, нито ангелите, нито пък са изначални като еврейските, римските и гръцките, които са още отначало и са приети от бога.“

А други пък казват, че бог ни е създал буквите. И не знаят, окаяните, какво говорят и мислят, като смятат, че бог е заповядал да се пишат книги на три езика, както пише в Евангелието: „И имаше дъска, написана на еврейски, римски и елински.“ А славянски там нямаше. Затова славянските книги не са от бога.

На това какво да кажем или що да речем на такива безумци? Но нека да им отговорим, както сме се научили от светите книги, че всичко поред идва от Бога, а не от другиго. Бог не е създал най-напред нито еврейския, нито елинския език, а сирийския, на който е говорил Адам, и от Адама до потопа, и от потопа, докато бог раздели езиците при стълпотворението, както пише: „Размесени бяха езиците.“ И както се размесиха езиците, така и нравите, и обичаите, и наредбите, и законите, и изкуствата според народите: на египтяните се падна земемеренето, на персите, халдеите и асирийците — звездоброенето, гадаенето, врачуването, магьосничеството и всички човешки изкуства; на евреите пък — светите книги, в които е писано, че бог сътвори небето и земята и всичко, което е на нея, и човека, и всичко поред, както пише; на елините пък даде граматиката, риториката и философията.

Но преди това елините нямаха букви на своя език, а пишеха своята реч с финикийски букви. И така беше много години. После, като дойде Паламид, започна от алфа и вита и състави на елините само 16 букви. Към тях Кадъм Милиски прибави още 3 букви. С тези 19 букви пишеха дълго време. После Симонид изнамери и прибави две букви, а писателят Епихарий изнамери 3 букви. И събраха се 24. След много години Дионисий Граматик изнамери 6 двугласни, после друг — 5 и друг — 3 за числата. И така мнозина за много години едва събраха 38 букви. После пък, като минаха много години, намериха се по божие повеление 70 мъже^], които преведоха от еврейски на гръцки език [библията]. А славянските книги сам св. Константин, наречен Кирил, ги преведе и буквите създаде за малко години: онези мнозина, 7 души, и за много години създадоха техните букви, а 70 — превода. Затова славянските букви са по-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал, а гръцките — елини езичници.

Ако ли пък някой рече, че не ги е нагласил добре, понеже и сега още се нагласяват, ще дадем този отговор: и гръцките също така много пъти са били нагласявани от Акила и Симах, а после и от мнозина други. Защото по-лесно е да се нагласи отпосле, отколкото да се създаде за пръв път.

Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: „Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?“, то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“, всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.“ И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 6363 от създаването на света.

Има и други отговори, които другаде ще кажем, а сега няма време^[. Така, братя, бог е дал разум на славяните, комуто слава и чест, и власт, и поколение сега и винаги в безкрайните векове, Амин....

Допълнителна информация

Източник: Литературен клуб

Личността на Черноризец Храбър (IX–X в.), един от блестящите представители на старобългарската литература от т.нар. Златен век, е обект на множество хипотези. Спори се дали Храбър е истинското име или е псевдоним. Правени са опити за идентифициране с известни исторически личности: с Константин-Кирил Философ, с Климент Охридски, с Йоан Екзарх, с Наум, с Черноризец Докс. През 1927 г. В. Н. Златарски изказва хипотезата, според която Черноризец Храбър и цар Симеон са едно и също лице.

Сказанието „За буквите“ е въведено в науката от К. Калайдович през 1824 г., който осъществява и първото му издание. Днес са известни около 80 негови преписа. Те са свидетелство за изключителната популярност на съчинението сред славянските книжовници (особено в Русия) до XVIII в. включително (ако се вземат пред вид и старопечатните му издания). Най-ранният препис е от 1348 г. — в среднобългарския Лаврентиев (Иван Александров) сборник (сигн. F. I. 376). Текстовите разлики между преписите дават основание да се говори за две редакции — първична и вторична.