Тончо ЖЕЧЕВ 1929 - 2000

БЪЛГАРСКИЯТ ВЕЛИКДЕН

„ Навръх Великден, 3 април 1860 година, цариградските българи проведоха акция, която стана една от връхните точки във възрожденската борба. Още тогава Г.С. Раковски оценява толкова високо станалото, че смята този ден свят в новия български календар, ден, който трябва да се празнува всяка година. Националният календар за българите по това време е почти бяло поле, по него още няма онези кървави точки, с които отбелязваме празниците. Раковски е искал да прикове вничанието на българите към един от най-важните дни в новото им летоброене. Но...дойдоха други събития, личности, постепенно българският календар се запълни с много червени точки и ние вече почти забравихме този празник.

Едва ли денят за акцията е бил избран случайно. В този момент на своите борби българите в турската столица се чувствували самотни и изоставени от всички : намирали се в най-остър конфликт с католическите попълзновения на Изток; трябвало да лавират между всички велики сили; да се борят с могъщата патриаршия, наследник на византийското минало; предпазливо да заобикалят Високата порта; да надхитряват всички. Празникът Възкресение Христово бил подходящ от всяка гледна точка за техния смшсъл."

В решението на българите да проведат своята акция навръх Великден, след като знаем, че е взето в един от най-острите моменти на борбата с католическата пропаганда, навярно е играло роля и желанието да се подчертае кардиналната разлика. Едновременно с това най-големият православен празник в цъфтящата буйна пролет за Цариград е давал необходимия декор и фон за началото на новото българско летоброене, за „възкресението“ на всичките ни национални стремежи, за възраждане силата и значението на българскиа народ.“

Тончо ЖЕЧЕВ, 1976

УНИКАЛНО ХОРО ОТ БЪЛГАРСКА СВАТБА

Елисавета БАГРЯНА

Сеизмограф на сърцето

ОГРОМНИ ТЕЛЕСКОПИ прислушват вселената:

мирови катастрофи —

изгаснали слънца,

новородени планети,

скитници комети,

срещи, разминаване,

пълнолуние, затъмнение.

Метеор —

пламнал,

изгорял,

пръснал се на прах,

изчезнал…

Сеизмографи прислушват земята:

чувствителни —

трептят, бележат,

измерват земетръсите —

близки, далечни…

Иглата подскача,

счупва се —

катастрофални! —

Изчезнали градове,

изникнал остров,

пресъхнало езеро,

стопил се глетчер,

морето се дръпнало,

потънала планина,

в пустинята вода!

2

ТИ ВИЖДАШ ЧОВЕКА —

        върви до тебе, работи, говори,

        прилично облечен, пътува, чете,

        а сам непроницаем, нечетим.

С кой уред ще прислушаш душата му?

С каква механика ще проникнеш

        в небосвода на мечтите му.

Как ще прочетеш

        метеорите в мисълта му?

Как ще изчислиш

        изгрева на надеждата,

        пълнолунието на страстта,

затъмнението на скръбта,

дълбочината на разочарованието?

Как ще измериш

оня катастрофален прилив на отчаянието,

който ще разруши брега на търпението,

ще разкъса телеграфните жици на нервите

и ще удави в собствената му кръв

това бедно

човешко сърце?

3

ВЕЧЕР,

ГРАД —

електрически, бетонен,

        милионен.

Светлини, афиши, измами —

реклами, реклами, реклами…

        Многохилядна тълпа,

        хилядоустен шум,

сирени, свирки, звън.

Вестникопродавачи крещят:

        Война!

        Афери!

        Борсови операции!

        Световна паника!

Поток от коли,

река от тела,

        очи, зъби…

На тъмното небе

        със светли букви

        филмова реклама:

        Ад! Ад! Ад!

4

ЛЕТЯЩ АВТОМОБИЛ —

черен, блестящ, луксозен.

        Писък!

Момичето остава простряно на паважа.

Произшествие — ще кажат.

Черна тълпа зрители.

Движението спира

        — за миг.

Социалните грижи са тук.

Обществената безопаснот е тук.

        Причината?

Виновният?

        . . . . . . . . .

Бледата, тънка

        мъртва ръка

        стиска —

малка, бяла,

        мокра

        кърпичка…

Розите носят любов, носят красота...

    Може ли да се прекали с рози, може ли да се прекали с любов и красота? Едва пристъпваме на прага на чудния свят на всичко това. Ден след ден, роза след роза, в дъжд от рози, красота и любов, всеки ден ще преоткриваме розите.

      Розите носят любов, носят красота. Но само за този, който носи любов и красота в сърцето си. Колкото и невероятно да е има хора, които не могат да се трогнат и пред най-красивото цвете. Независимо дали е роза, калия, трендафил, или кокиче – колкото и да е хубаво това цвете, те не могат да го оценят. А няма грозни, лоши цветя. 

      Природата е създала всичко хубаво, в неговото съвършенство. И всичко си носи своите хубави страни страни, всичко по свой си начин е красиво, хубаво...Но колкото и да са хубави и различни тези цветя и цветове, има хора, които не могат да го оценят. За тях -розата има бодли и боде или примерно люлялкът има силен аромат и им е неприятно. А може би се разхождат под дървета, отрупани с цветовете си на пролет и тези цветове, листчетата им “валят” като че ли вали сняг – и на тях им е неприятно, че ги “цапат”, че замърсяват скъпия им костюм, рокля...За тях локвите са мокри, пътя е кален, тревата цапа, но не оценяват, как след дъжд растенията, природата оживява, как се разхубавява. Те са бедни духом, и “слепи” – не могат да видят как слънчевите лъчи играят и се пречупват от капките дъжд..

.
      Такива хора купуват от магазините за цветя рози без бодли, или молят да им махнат бодлите – за да не се убодат те самите, или жената на която ги поднасят...А не могат да оценят, че истинската красота се крие в бодлите – че бодлите са за да се предпази едно цвете и да не допуска до себе си някой, който не може да го оцени, да го нарани. Но ако човек е внимателен – той може да се предпази и да оцени всичко в неговата цялост и красота...
    

  Пресметливите, добре използват информацията, че розата е символ за любов. Поръчват на някой магазин разкошен букет и без да са се докоснали до него го изпращат на човека, когото искат да покорят. Защото изобщо не ги докосват, не знаят, че имат бодли – смятат ги едва ли не за художествена измислица. Но бодлите освен, че нараняват – те показват и че сме живи, и че ни боли. А болката е хубаво нещо – тя показва, че все още сме живи..

. .
      Нека не се налага да режем бодлите на розата за да я оценим....

Борисова