неделя, 8 юни 2014 г.
сряда, 7 май 2014 г.
За самотата...
От време- на време и мен ме измъчва тази болест, толкова разпространена днес за съжаление. И лекарството, което открих за себе си е - ОПТИМИЗЪМ. Всяка сутрин щом се събудя, вместо обичайната доза кафе изпивам хапче добро настроение. То е невидимо, но осезаемо:) След това слагам капки ЛЮБОВ в очите си. Рисувам усмивка върху лицето си (не лицемерна разбира се;) и излизам навън.
От многото размисли в моментите когато ме е измъчвала самота стигнах до извода, че човек сам прави избора, дали да живее под един покрив със самотата. Или да се радва на живота.
Има една поговорка "За всеки влак си има пътници". Преди години ми звучеше доста смешно и наивистично. Днес обаче съм сигурен, че казаното в нея е абсолютно вярно.
Наистина когато търсиш- намираш. Ако си избрал да си самотен и затворен в себе си, самосъжаляващ се и страдащ ти ще си такъв. Но ако избереш трудния път на преглъщане на гордостта и истинска любов към другите, все някъде ще намериш лекарство за самотата си.
Когато обичаш хората и те те обичат, но само ако любовта ти е искрена. Първият път, когато им се усмихнеш ще са ти врагове, втория също. На третия път, когато се обърнеш с любов в сърцето към тях, дори и да не са ти приятели повече няма да са ти врагове.
Днес може би, по трудно от всякога се намират истински приятели. Превърнали сме се в братски пиявици, които не търсят любовта на другия и към другия. А търсят само собствената си изгода и добруване.
Ей за това, мисля си аз има толкова самота. Заради егоизма, който е пропил целия ни живот.
Друго лекарство срещу самотата е радостта. Няма да си самотен ако се научиш да се радваш на слънчевите лъчи рано сутрин, на малкото останали по улицата цветя, на вятъра в листата на дърветата. Не отричам, че живота е жесток и често пъти ни отнема това, което най-много обичаме. Има опасност обаче, когато приемем в сърцето си страданието да потънем в безкрайните му дълбини.
Да станем вълци единаци, самотници и необичани. Когато охлювът се скрие в черупката си, никой не може да види тъжните му очи. Когато човек се затвори в себе си, никой не може да види сълзите в очите му.
За това, нека не се затваряме в себе си. Да погледнем смело към бъдещето, нарисувано от утринните лъчи на слънцето, усмивката и надеждата! Да победим самотата с единственото оръжие, което притежаваме- ЛЮБОВТА!
вторник, 29 април 2014 г.
петък, 25 април 2014 г.
четвъртък, 24 април 2014 г.
вторник, 25 март 2014 г.
ЗАБРАВЕНИТЕ 2 - Тодор Влайков
Тодор Влайков е роден в Пирдоп на 13 февруари 1865 година в семейство съхранило патриархалните традиции, които оказват силно влияние върху оформянето на мирогледа му.
Завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет през 1888 година.
Тодор Влайков е един от основателите и председател на Българския учителски съюз. През 1890 година, той заедно с Тодоро Йончев, основата в Мир ково първата българска кооперация - “Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество “Орало”.
Като учител и инспектор, като публицист и автор на разкази и повести, То- дор Влайков отстоява своите възгледи. Постепенно се увлича в общонационалните борби и четвърт век е активен политически деец. Той е от основателите на Радикал-демократическата партия и депутат в Народното събрание.
Тодор Влайков е написал ‘Леля Гена’, ‘Разкази и повести’, ‘Дядовата Славчова унука’,‘Преживяно’, ‘Детски години’, ‘Когатo бях момче’и много други.
Влайков издава ‘Демократически поглед’- обществено научно списание, излизало от 1902 г. до 1928 г. То е орган на Радикалдемократическата партия, но наред с това голямо внимание там се обръща на литературния живот. В списанието сътрудничат Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Пейо Яворов, Николай Лилиев и много други български творци.
Младите писатели търсят приятелството на Влайков. Заедно обикалят страната и провеждат литературни четения. За тях той е учител и близък приятел. Тодор Влайков е действителен член БАН от 1900 г.
Умира на 28 април 1943 година в София.
Мисли на Влайков
Народът трябва да се посвещава; един непросветен народ е пративник на себе си: непросветеният народ, колкото и каквито права да има, се самолишава от тях.
Едно добро управление трябва да се стреми да създаде еднакви условия и възможности за всестранно развитие на отделната личност
За да може едно управление да се смята за то трябва да бъде почтено и справедливо, мъдро и умно, съобразително, тактично и предвидливо.
Никога други път не са толкова много и с такава парадност кръстосвали страната по всички направления и обикаляли всички градове и паланки, падори и села, за да влияят с авторитета на най-висшата власт и лично, като министри, да раздават всевъзможни обещания.
Българският писател, общественик и политик Тодор Влайков е наричан от своите съвременници ‘Дядото’ или ‘Учителят’. По този начин те са изразявали своето уважение и предклонение пред големия родолюбец, демократ и творец
Абонамент за:
Публикации (Atom)