Digital clock

четвъртък, 31 януари 2013 г.

НИКОЛА ГЕНАДИЕВ

Реч, изправила Народното събрание на крака...


  Никола Иванов Генадиев е виден български журналист, общественик и политик от Народнолибералната партия. Член на 10,11,12,13,14,15,16,17 и 18 ОНС. Освен активна политическа и журналистическа кариера, той е доброволец в Сръбско-българската, Балканската и Междусъюзническата война. По време на кариерата си е бил министър многократно (министър на правосъдието 1903-1904г), министър на търговията и земеделието (1904-1908г.), външен министър (1913г.) и др. В началото на Първата световна война, когато България е все още неутрална, но кабинетът симпатизира на Централните сили, Никола Генадиев е изпратен от правителството на проучвателна мисия във Франция и Италия. В доклада си след своето завръщане през март 1915 година той неочаквано променя външнополитическите си позиции, обявявайки се за сближение на България с Антантата. Този обрат поставя правителството на Васил Радославов в деликатно положениетъй като Генадиев може да застраши парламентарното му мнозинство. След тези кратки биографични данни, продължаваме със същността на рубриката.
Никола Генадиев е един от най-видните български политици за всички времена, а вероятно едно от нещата, които го правят такъв е способността му често да побеждава противниците си в словесна битка чрез изключителните си ораторски способности. Качествата на Генадиев като съдебен и политически оратор си проличават през 1906 година, когато той успява да вдигне НС на крака. Речта му наистина е впечатляваща, а още по-важно – вдъхновяваща. Ето какво казва той по повод думите на Стефан Бобчев и Теодор Теодоров:
„Г-н Теодоров с подигравка говореше за величието на България, защото не го съзнава, не може да го съзнае. Величието на един народ не е в мнозинството му, нито в обширността на земята му.
Хора, малодушни, отвърнете за минута очите си от дребнавите си интереси, устремете погледите си в бъдещето, помъчете се да прочетете в мъглявите страници на историята.
Хора без вяра и без доблест, възвисете духа си над партизанските страсти и погледнете какво става около вас.
Преди 30 години по-голямата част от народа диреше поука и възпитание в страниците на псалтира. А днес във всяко село има училище, а София се гордее с величествени храмове на науката. Това е величието на България!
Преди 30 години единствената печатница в България беше една осакатяла преса, пазена днес в музея, настанена тогава в един самоковски дюкян. А днес плеяда книжовници просвещават народа и духовният живот е в своя кипеж. Това е величието на България.
Преди 30 години овчарите от Софийското поле се събираха на пазара в една мръсна блатиста паланка. На мястото й изникна град, който се разви с бързина, непозната на европейския материк, и който краси нашето отечество. Това е величието на България!
Преди 30 години българинът обездомял, съсипан, отчаян от несполуката на Априлското въстание, мечтаеше само за пощада, за спасение. А днес свободен, забогатял, българинът завладява земята си, милее за нея и знае да я брани от покушение. Това е величието на България.
Преди 30 години българският земледелец влачеше невежеството на средновековния орач и с глад надвишаваше на нуждите си. Днес земледелието е в пълния си разцвет, деятелността кипи, машините завладяват полетата, покоряват безплодието, отечеството богатее и се украшва със съоръжения и с хубавите си плодове. Това е величието на България.
Преди 30 години нямаше български войник, нямаше българско знаме. Днес една мощна армия, верующа в себе си, е щит на отечеството. Това е величието на България!
Преди 30 години младежите пееха песни за Левски и за Х. Димитра и в последната хижа тайнствено се разказваха вълшебните им юначества. А преди три години бащите не можеха да спрат децата си да не бягат към границата: Университетът и гимназиите изпущаха всеки ден герои, достойни да подемат знамето на Ботева. Това е величието на България!
Преди 30 години в България живееше едно робско племе, за което светът узна по баташките зверства. Днес нашето отечество се населява от един народ енергичен, напредничав, който с неимоверни усилия се стреми да се доближи до образованите държави, който с гигантски крачки върви към прогреса, всред съчувствието на благородните нации и всред удивлението на приятели и врагове. Това е величието на България!

Българска история

Няма коментари:

Публикуване на коментар