четвъртък, 4 декември 2014 г.
вторник, 30 септември 2014 г.
понеделник, 22 септември 2014 г.
вторник, 16 септември 2014 г.
Една жена до Местан: Реших да Ви отговоря като българка, на която и дедите са българи!
В пълна хармония на духа и толерантността проявих желание да напиша малко размисли снощи, но ги оставих за тази сутрин, тъкмо за да бъдат в синхрон с разбирането, че „Утрото е по – мъдро от вечерта! На годишнината от екзекутирането на Васил Левски лидерът на ДПС Лютви Местан се позова именно на Апостола, за да призове да не се насажда етническо напрежение. Това стана по време на обсъждането на три декларации, които осъждат изказването на Хюсеин Хафъзов от ДПС от миналата седмица.
Вие представяте ли си, след толкова години измамен демократичен преход, колко лицемерно е да заговориш за най – великия българин – Васил Левски. След 25 години да си пречупиш езика и да споменеш името на Светеца, на Родолюбеца, на Духовния водач, на Революционера за национално освобождение, на Стратега, който е пожертвал живота си да освободи клетия народ от ТУРСКОТО РОБСТВО. Редно е, когато гласът на Левски говори, Вие да мълчите и да слушате правилно неговите завети, а не да интерпретирате изкривено думите му. Вашата интерпретация я изслушах в парламента, а сега чуйте моята. Казвате, че представлявате 500 000 български граждани и, че ще следвате неотклонно завета на Апостола за демократска република, в която българи, турци, евреи и прочее ще бъдат равноправни във всяко отношение. Уважаеми г-н Местан, чуйте ме внимателно, в България законите са валидни за всички, а за това дали се изпълняват отговорност носят политиците, управлявали държавата ни през последните 25 години, а именно и Вие и Вашата партия. Длъжна съм да отблежа, че за българите отношението към етническите малцинства е равноправно и то не от днес. Има знак за равенство между роми, турци и евреи по отношение на толерантност и разбирателство. След 25 години управление и 141 – години от ОБЕСВАНЕТО МУ Вие имате самочувствието да ни четете БАЩИНИТЕ ЗАРЪКИ И ПОСЛАНИЯ?! Вижте, господин Местан, Левски се намира в Кръвта на всеки един българин, НИЕ СМЕ ЗАКЪРМЕНИ С НЕГО! Той е Нашето ДНК. Непроменимо е, неизкоренимо е. Патриотизмът, моралът и дългът са свещени чувства. Тези качества в политиката не виреят, те се убиват и заличават безжалостно в най-ранната фаза на тяхната първа проява в нея. Чуйте ме, Левски не е просто историческа личност, с името на която някои може словесно да жонглира, за да продължава да внушава несъществуващи НЕРАВНОПРАВИЯ! И ще продължа да Ви цитирам: „Това е концепцията на Апостола за върховенството на закона, като основа на правовата държава. Ние ще следваме този завет, докато той бъде реализиран наистина, докато се постигне истинското равноправие“ Какво означава за Вас истинско равноправие? Ние не сме длъжни на никому с нищо! Никой не длъжен в този живот на някого с нещо! Къде видяхте неравноправие? На улицата, в малките населени места, в града, където в институциите на държавата се чува все повече турска реч? Нима не знаете, че членове на вашата политическа формация, която се капсулира на базата на етнос и се е самозатворила за външния свят, се намират на челни позиции в управлението на структури, министерства и правителства? С кое сте неравно третирани? С това, че в продължение на 25 години участвате активно в политическия живот на страната и сте сред основните управляващи партии в държавата ни? Че огромна част от властовия ресурс е в ръцете на политическата Ви формация? Къде е тази неравнопоставеност и какво още искате от едно крайно толерантно общество, което търпи всичките Ви политичски еквилибристики? Къде е неравенството, господин Местан? Гледахте ли на 18.02.14 предаването „Часът на Милен Цветков“. Там гостуваше един отруден човек на име Юри Щерев, българин от турски произход. Той каза: „Аз бих застанал срещу всеки турчин, ако засегне България. България е моята Родина, аз обичам България. Не мога да кажа, че не обичам България. Аз проклинам тия, които дойдоха на власт, вече 25 години и нищо не направиха за България! Не може да ме убеждава никой, че е направил нещо за България! Нито една партия!“ Ето в тези думи, господин Местан, България е повторена многократно с уважение и гордост. И точно тези думи са безспорното доказателство за етнорелигиозния мир, за който Вие смятате, че има какво още да се желае. Е аз Ви казвам, няма какво още да се желае! Бъдете благодарни и уважавайте търпението на българите, които Ви приемат с мир и разбирателство. И спрете да търсите под вола теле и да насаждате измислени неравноправия! Такъв филм няма. Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права! Е и ние имаме права в собствената ни държава, на собствената ни територия, на собствената ни земя, в собствения ни дом. ТУК СМЕ БИЛИ ВИНАГИ, ТУК СМЕ И ТУК ЩЕ ОСТАНЕМ И В БЪДЕЩЕ! Прочетете внимателно Конституцията на България и я спазвайте! Там е записано, че: Цялата държавна власт произтича от народа. Териториалната цялост на България е неприкосновена. Официалният език в републиката е българският. Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна. Партиите съдействуват за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Традиционна религия в България е източноправославното вероизповедание. Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели! И накрая искам да Ви попитам, господа лидери, над лидери и под лидери на ДПС. Защо толкова години тези отрудени българо -мохамедани, изкривени от работа и с изпръхнали ръце и лица от умора са оставени в бедност и неравноправие от Вас самите? Защо са родени тук, а мнозина не знаят български език? Нима това не е неравноправие? Нима образователното им осакатяване е плод на личен избор? Защо не знаят за кого гласуват и изборът им се осъществява в стройни редици? Нима те не биха припознали добри идеологии и каузи, произведени от останалите български политически партии. И накрая ще си позволя да променя името Русия с името България в речта на президента Владимир Путин В България живеят българи. Всяко малцинство, независимо от къде е, което иска да живее, работи и яде в България трябва да говори български език и трябва да уважава и спазва българските закони. Ако някой иска Шериат, съветвам ги да отидат в държавите, където това е държавен закон. България не се нуждае от малцинствата. Малцинствата се нуждаят от България и ние няма да им предоставим специални привилегии или да редактираме законодателството си спрямо техните желания, независимо колко силно крещят думата „дискриминация“.
събота, 2 август 2014 г.
вторник, 17 юни 2014 г.
неделя, 8 юни 2014 г.
сряда, 7 май 2014 г.
За самотата...
От време- на време и мен ме измъчва тази болест, толкова разпространена днес за съжаление. И лекарството, което открих за себе си е - ОПТИМИЗЪМ. Всяка сутрин щом се събудя, вместо обичайната доза кафе изпивам хапче добро настроение. То е невидимо, но осезаемо:) След това слагам капки ЛЮБОВ в очите си. Рисувам усмивка върху лицето си (не лицемерна разбира се;) и излизам навън.
От многото размисли в моментите когато ме е измъчвала самота стигнах до извода, че човек сам прави избора, дали да живее под един покрив със самотата. Или да се радва на живота.
Има една поговорка "За всеки влак си има пътници". Преди години ми звучеше доста смешно и наивистично. Днес обаче съм сигурен, че казаното в нея е абсолютно вярно.
Наистина когато търсиш- намираш. Ако си избрал да си самотен и затворен в себе си, самосъжаляващ се и страдащ ти ще си такъв. Но ако избереш трудния път на преглъщане на гордостта и истинска любов към другите, все някъде ще намериш лекарство за самотата си.
Когато обичаш хората и те те обичат, но само ако любовта ти е искрена. Първият път, когато им се усмихнеш ще са ти врагове, втория също. На третия път, когато се обърнеш с любов в сърцето към тях, дори и да не са ти приятели повече няма да са ти врагове.
Днес може би, по трудно от всякога се намират истински приятели. Превърнали сме се в братски пиявици, които не търсят любовта на другия и към другия. А търсят само собствената си изгода и добруване.
Ей за това, мисля си аз има толкова самота. Заради егоизма, който е пропил целия ни живот.
Друго лекарство срещу самотата е радостта. Няма да си самотен ако се научиш да се радваш на слънчевите лъчи рано сутрин, на малкото останали по улицата цветя, на вятъра в листата на дърветата. Не отричам, че живота е жесток и често пъти ни отнема това, което най-много обичаме. Има опасност обаче, когато приемем в сърцето си страданието да потънем в безкрайните му дълбини.
Да станем вълци единаци, самотници и необичани. Когато охлювът се скрие в черупката си, никой не може да види тъжните му очи. Когато човек се затвори в себе си, никой не може да види сълзите в очите му.
За това, нека не се затваряме в себе си. Да погледнем смело към бъдещето, нарисувано от утринните лъчи на слънцето, усмивката и надеждата! Да победим самотата с единственото оръжие, което притежаваме- ЛЮБОВТА!
вторник, 29 април 2014 г.
петък, 25 април 2014 г.
четвъртък, 24 април 2014 г.
вторник, 25 март 2014 г.
ЗАБРАВЕНИТЕ 2 - Тодор Влайков
Тодор Влайков е роден в Пирдоп на 13 февруари 1865 година в семейство съхранило патриархалните традиции, които оказват силно влияние върху оформянето на мирогледа му.
Завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет през 1888 година.
Тодор Влайков е един от основателите и председател на Българския учителски съюз. През 1890 година, той заедно с Тодоро Йончев, основата в Мир ково първата българска кооперация - “Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество “Орало”.
Като учител и инспектор, като публицист и автор на разкази и повести, То- дор Влайков отстоява своите възгледи. Постепенно се увлича в общонационалните борби и четвърт век е активен политически деец. Той е от основателите на Радикал-демократическата партия и депутат в Народното събрание.
Тодор Влайков е написал ‘Леля Гена’, ‘Разкази и повести’, ‘Дядовата Славчова унука’,‘Преживяно’, ‘Детски години’, ‘Когатo бях момче’и много други.
Влайков издава ‘Демократически поглед’- обществено научно списание, излизало от 1902 г. до 1928 г. То е орган на Радикалдемократическата партия, но наред с това голямо внимание там се обръща на литературния живот. В списанието сътрудничат Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Пейо Яворов, Николай Лилиев и много други български творци.
Младите писатели търсят приятелството на Влайков. Заедно обикалят страната и провеждат литературни четения. За тях той е учител и близък приятел. Тодор Влайков е действителен член БАН от 1900 г.
Умира на 28 април 1943 година в София.
Мисли на Влайков
Народът трябва да се посвещава; един непросветен народ е пративник на себе си: непросветеният народ, колкото и каквито права да има, се самолишава от тях.
Едно добро управление трябва да се стреми да създаде еднакви условия и възможности за всестранно развитие на отделната личност
За да може едно управление да се смята за то трябва да бъде почтено и справедливо, мъдро и умно, съобразително, тактично и предвидливо.
Никога други път не са толкова много и с такава парадност кръстосвали страната по всички направления и обикаляли всички градове и паланки, падори и села, за да влияят с авторитета на най-висшата власт и лично, като министри, да раздават всевъзможни обещания.
Българският писател, общественик и политик Тодор Влайков е наричан от своите съвременници ‘Дядото’ или ‘Учителят’. По този начин те са изразявали своето уважение и предклонение пред големия родолюбец, демократ и творец
четвъртък, 20 март 2014 г.
За любовта и ...още нещо
Любовта може да е всичко. Тя отваря сърцето и душата на човека, прави го по-добър, по-милосърден, по-състрадателен, по-жалостив. Любовта се старае да изкорени злото от човешката душа. Тя подтиква хората да вършат добро.
Любовта е навсякъде около нас. Тя не е нито преживяна, нито очаквана. През целия си земен живот човек се сблъсква с нея. И при всяка следваща среща с нея, ние ставаме по–добри, по–отворени към света; учим се да обичаме повече, да се радваме повече.
С течение на годините преживяното те учи да обичаш, да се отдаваш, да живееш заедно и заради други. И затова някои хора въобще не са я срещали тази любов. Дори и тази върховна и съвършенна добродетел не им е помогнала да бъдат по-благородни. А други, напротив, при тях още първата среща с любовта се оказва съдбовна, това е голямата истинска любов, защото душите и сърцата на тези хора са готови, от само себе си са подготвени за нея. Но с тази необикновена и неописуема сила – любовта, са свързани и най– големите разочарования на човечеството. Колкото и хубаво, и добро, и светло да е едно нещо, то винаги има край. Дали този край ще нанесе смъртта или раздялата, той винаги е болезнен и мъчителен. Но най-значимият й образ е несподелената любов. Именно това кървене на сърцата, това лутане на душата, е главната причина за злобата у хората. Когато те не са изпитали удоволствие да бъдат обичани, а те самите обичат, не са опознали радостите на живота, не са вкусили от блаженството му, тогава за тях светът е мрачен, сив, безинтересен. Гневът от несподеленото чувство е унищожил обичта им, вярата в доброто, в светлото, в красивото и ги е превърнал в безчувствени същества.
Любовта е онази тънка граница, зад която си щастлив или нещастен, според доброто начало у теб. И голямата любов, за да не бъде само спомен или очакване, бъдете добри, обичайте се, правете добро, бъдете максимално благородни и ще откриете една добра душа, съответстваща на вашата, или усетите едно, биещо с ритъма на вашето сърце, ще почувствате един поглед, изпълнен с любов, състрадание и уважение към вас.
сряда, 19 март 2014 г.
ОЧАКВАНЕТО...
Е, ще кажете, че какво пък толкова – седиш и чакаш. Да, така е, ако си си търпелив по природа. Ама, ако не си? Очакването е най-мъчителното нещо за душата. И няма особено значение какво точно чакаш – дали нещо хубаво или нещо лошо. Е, вярно, че да очакваш нещо лошо си е направо гадничко, но пък човек е устроен така, че от лошото се бои, а очаква само хубавото…
Да, определено свързвам думата „очакване” с нещо хубаво…
Ама защо не става някак си по-бързо… Защо трябва да съм спокоен, стабилен, търпелив…. Тези качества са полезни, знам, и аз ги ползвам, … понякога. Когато си искам.
Но сега не искам!
Сега искам да е утре! Всъщност, аз още от онзи ден искам да е утре!
Искам да е утре! Ама не просто така – утре по някое време!...
В едно точно определено време, на точно определено място, закачен по точно определен начин за точно определен човек!
Очакването напълно обърква вселената ми...Очакването пълни главата ми с въпроси!
Аз обичам въпросите, ама само, когато ги задавам аз и когато намирам тези, които знаят отговорите. Забавно е, опитай! Това е играта „намери отговора”. Имаш си въпрос, търсиш си отговор.
Не винаги, обаче, отговорите са там, където ги търсиш и при този, при който ти си мислиш. Да не говорим, че в повечето случай не са такива, каквито очакваш.
Но, пък, нали това е играта – намери отговора. А с отговора – и себе си…
Еее....примирявам се и оставам насаме с очакването си! Дано да е за добро!
вторник, 4 март 2014 г.
неделя, 12 януари 2014 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)