Е, ще кажете, че какво пък толкова – седиш и чакаш. Да, така е, ако си си търпелив по природа. Ама, ако не си? Очакването е най-мъчителното нещо за душата. И няма особено значение какво точно чакаш – дали нещо хубаво или нещо лошо. Е, вярно, че да очакваш нещо лошо си е направо гадничко, но пък човек е устроен така, че от лошото се бои, а очаква само хубавото…
Да, определено свързвам думата „очакване” с нещо хубаво…
Ама защо не става някак си по-бързо… Защо трябва да съм спокоен, стабилен, търпелив…. Тези качества са полезни, знам, и аз ги ползвам, … понякога. Когато си искам.
Но сега не искам!
Сега искам да е утре! Всъщност, аз още от онзи ден искам да е утре!
Искам да е утре! Ама не просто така – утре по някое време!...
В едно точно определено време, на точно определено място, закачен по точно определен начин за точно определен човек!
Очакването напълно обърква вселената ми...Очакването пълни главата ми с въпроси!
Аз обичам въпросите, ама само, когато ги задавам аз и когато намирам тези, които знаят отговорите. Забавно е, опитай! Това е играта „намери отговора”. Имаш си въпрос, търсиш си отговор.
Не винаги, обаче, отговорите са там, където ги търсиш и при този, при който ти си мислиш. Да не говорим, че в повечето случай не са такива, каквито очакваш.
Но, пък, нали това е играта – намери отговора. А с отговора – и себе си…
Еее....примирявам се и оставам насаме с очакването си! Дано да е за добро!
Очакването може да бъде сладостно, да придава цвят и очарование на иначе монотонното ни ежедневие.. Ала може да е и истински кошмар. Зависи какво очакваме. Напълно е възможно изпълненото с предвкусване на приятни емоции очакване да ни пренавие и накрая независимо от всичко, да бъдем разочаровани. Само защото човек така е устроен, да очаква повече.
ОтговорИзтриванеОчакването е нещо доста различно от чакането, макар думите да са толкова близки. В очакването има много емоция, вътрешно трептене, има доза напрежение. Чакането е по-пасивно. То е свързано с търпение, стоицизъм, със скрита под повърхността твърдост на характера. Смята се, че е по-присъщо на жените със силен характер. За разлика от него в очакването има известна доза неспокойство. Когато очакваш, поглеждаш нервно часовника, а минутите се приплъзват едва-едва като капка пот по челото. Често мислено хвърляш мрежи към бъдещето и чертаеш картини на очакваното. Когато просто чакаш, си попритъпил сетивата си. За да издържиш. Класика е Пенелопа, чакала 20 години завръщането на скитащия Одисей.
Очакването е нещо доста по-нетърпеливо. То е онова състояние на духа, което може да се окаже по-радостно и от самото хубаво събитие. Очакваш с нетърпение срещата с любимия след период на принудителна раздяла? Това е моментът, когато предвкусваш чувството на пълнотата и завършеност, което така ти е липсвало, предварително се наслаждаваш на емоцията от срещата. След няколко месеца ти предстои вълнуващо пътуване до интересна страна? Сега, преди още приключението да е започнало, е най-хубавото – четеш за местата, които ще видиш и задочно се запознаваш с тях от снимки, представяш си себе си по непознати улици, мислено вдъхваш непонятни миризми и срещаш никога невиждани лица. Пускаш в ход въображението, което ти чертае ситуации и случки. Почти сигурно е, че те няма да ти случат в реалното пътешествие, но сега е моментът да ги преживееш в мислени образи. Защото сега имаш пред себе си месеците на предвкусване на удоволствието от предстоящото, а когато моментът настъпи – много впечатления накуп и няколкото дни пътуване ще преминат на екс.
Очакването е способно да ни изпрати в дъното на ада, ако тръпнем в предверието на евентуална лоша вест или развръзка. То ни хвърля между полюсите на надеждата и отчаянието. Не случайно обаче съществува максимата, че „дяволът не толкова черен, колкото ни се струва“. Почти винаги нещата не са чак толкова ужасни, колкото докато предстоят. Очаквайки резултата от съдбовни медицински изследвания, рисуваме всякакви апокалиптични картини за своето здраве. Поотрасналото ни дете закъснява, ние будуваме в късни нощи и не можем да спрем тревожната си фантазия. Никога да не ти се случва онова, което си мисли майката, кахърна за детето си, казват възрастните хора. Ясно защо – то винаги е най-лошото.
Начинът, по който се чувстваме, докато чакаме добра или лоша вест, е проява на чисто човешката ни същност. Той е знак за нашата чувствителност и способност да откликваме на нещата около нас. Очакването е състояние, при което сме с единия крак стъпили в бъдещето. Поне на мисловно ниво. Здравото ни присъствие в настоящето е важно за душевната ни стабилност, но няма как да омаловажим и трепета на очакването – то е емоционалният камертон, с който звънти душата ни.
Свитлана Чамова