Кирил Христов

Кирил Генчев Христов (23. 06. 1875, Стара Загора - 7.11.1944, София).

• Учи в родния си град, в Самоков, Търново и София.
• През 1895 е изпратен със стипендия от Военното министерство в Морското училище в Триест, където се запознава с творчеството на класическите и модерните италиански поети Данте, Дж. Леопарди, Дж. Кардучи, Л. Стекети, Д'Анунцио. След едногодишен престой се завръща в България.
• През 1897-98 живее в Неапол и Лайпциг.
• Учител в Шумен (1900), през 1901 е преместен в София и командирован в библиотеката на Висшето училище (днешния Софийски университет). Заедно с Антон Страшимиров редактира сп. "Наш живот".
• През Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудник на в. "Военни известия".
• През 1922 напуска доброволно България и се установява в Лайпциг като ръководител на семинара по български език и литература. Премества се в Прага, където организира свободни курсове по български език и литература в Пражкия университет (1930). В България се завръща през 1938.

Кирил Христов започва литературната си дейност с преводи от С. Я. Надсон и А. А. Плешчеев. За пръв път публикува свое стихотворение през 1895 в сп. "Дело" ( 9). Сътрудничи на всички литературни периодични издания. Пише стихове в социален дух, които разкриват влиянието на народническата и соц. литература върху него. Скоро настъпва идеен прелом - Xристов се свързва с кръга "Мисъл" (д-р Кръстев и П. П. Славейков), където адмирират и утвърждават литературния му талант. Кирил Христов е първият български поет, който си позволява да заяви за себе си, да манифестира в лириката си радостта от живота, чувствената наслада на любовта, да й даде право на съществуване в литературата, да възпроизведе природата в нейната подвижност и променливост, пълна с живот, творяща във вечна хармония със себе си. Първичен и непосредствен, Кирил Христов създава поезия, чужда на декадентската умора и изнеженост. Езикът му е предметен, земен, веществен, но почти непригоден за по-сложни психологически изяви. Един от източниците на творчеството му е народната песен, но в нея той не търси етически и философски стойности, а жизнерадост, красота и здраве. В епическите жанрове лирикът Xристов няма особени успехи, макар че "Русалка" и "Гюргя" са сред най-хубавите балади в българската литература - в тях той се издига над лиричния си субективизъм и стига до сливане с народностната етична представа. През 90-те г. Xристов се вписва в настроенията на обществото, изживяващо последните трепети на патриархалното си съзнание, и става изразител на една обществена необходимост, но по-късно изостава от развитието на националната литература. През Балканската война възпява военната доблест на народа, но в екзалтираните си стихове невинаги отличава истинския патриотизъм от шовинизма; в българската литературна история Кирил Христов оставя име и на тръбач на българския шовинизъм, независимо че в част от стиховете му се долавят и страданията на човека, изтръгнат насилствено от градивния си труд. Упрекван в липса на идеали, Xристов се насочва към сатиричната поезия, която вътрешно не му е присъща ("Полковник Джамбазов", "Орала мухата на вола на рогата"). Връща се към миналото, опитва се да реши големите национални и културни проблеми на българина - епопеята "Чеда на Балкана". Краят на I световна война носи на Xристов разочарования и покруса. Творбите му от този период (поезия, романите "Тъмни зори" и "Мечтатели") са бедни откъм художествено значими идеи, докато пътеписите и мемоарите му имат неоспоримо значение. Превежда драмата "Сирано дьо Бержерак" от Е. Ростан, стихотворения от М.

***
Далеко е народний съд! Грабете!

Плячкосвайте един през друг без свяст!
Народа няма скоро да се сети,
Та сметка да подири той от вас!

Вий виждате: съзнанйе слабо грее
Ощ тоз великотърпелив народ!
Вий виждате, че още той не смее
Дори да вярва в по-добър живот!

Плячкосвайте, грабете без пощада,
Догдето като просяк оголей!
И нека никой се от вас не нада,
Че гняв гърдите му ще разлюлей!

Но щом изтръгнете последний залък
Из разкървавените му зъби -
Ще чуйте вий и в тоз народец малък
На мзда велика страшните тръби.