За търпението...

Разглеждано философски,  търпението стана за мен психологическа категория, която поставя за разглеждане много страни от моя ментален и емоционален багаж! Кога, колко и с какви други мерни средства се измерва стойността на търпението? Какво е мястото му в съзнателният ежедневен трудов и емоционален процес? Вредно ли е или не?

До колкото се простират знанията ми, считам, че поместеното по.долу, дава до някъде отговор на въпросите, които поставих в началото.

Търпението е своеобразен катарзиз - пречистване и израстване на ума и сърцето.
То е тунелче, през което минават нашите болка, гняв, прекомерна радост, за да се уталожат до степен, в която могат да бъдат обуздани и поносими. Търпението трансформира енергиите, канализира ги, облагородява ги. То помага да погледнем с прояснено съзнание на неща, които в един момент са ни обсебили. 
Но не бъркайте търпението с отлагането и бездействието.
Търпението означава и постоянство и затова помага в постигането на мечтите. Който много бърза, до никъде не стига. Festina lente /бързай бавно/ са казали древните. 
Търпението е преход, а всички преходи искат някаква малка жертва. 

Когато търпим, ние в някаква степен всъщност страдаме, защото спотаяваме стремежите и желанията си, импулсите си, докато дойде по-подходящо време за тяхната изява. Търпението е изчакване, през което ни спохожда мъка: "потърпи и ще ти мине", "трай малко, не боли чак толкова", "търпение му е майката, "бъди търпелив" - примерите са много. 

Търпение и постоянство човек трябва да проявава, когато е убеден , че целите, които си е поставил са добри – за него и за другите.
С търпение и постоянство може да се постигне всичко.
Търпение се изисква да приемем себе си такива, каквита сме и хората такива, каквито са.
Особено търпение и постоянство трябва да проявяват възпитателите – учителите, родителите.
Например: Учителят си е поставил за цел да възпита у своите ученици необходимите добродетели, за да станат истински проводници на Христовото съзнание. За това се изисква голямо търпение и постоянство.
Особено търпение и постоянство се изисква от родителите при възпитанието на своите деца. 
Търпение и постоянство се изисква при трансформиране на негативните качества на нашия характер към по- добро.
Търпение човек трябва да проявява при изпълнение на своите обещания.
Изобщо, да постигне каквото и да било, човек трябва да проявява тази добродетел- търпението.
“Търпи, и ще си спасиш душата!”

"В психическия живот думата „търпение” изразява сила, която противодейства на дадено напрежение, външно или вътрешно.

Търпението не е неволя, то е качество на разумния човек. Само разумния човек търпи.

Когато човек придобие търпение, всичките му работи се оправят.

Търпението е основа на живота. Няма ли търпение, човек не може да свърши никаква работа.

Търпението е най- великото качество, най- благородната черта в човешкия характер.

Търпение - да издържите на всички противоречия и да изслушвате всички.

Който е дошъл човек на земята трябва да ес учи на търпение, с което изучава себе си и своите ближни. Дойде ли човек при вас и с часове да ви разправя своите работи, вие трябва с търпение да го изслушате. След това ще хлопа друг на вратата ви - и него трябва да изслушате.

Какво нещо е търпението? От какво се обуславя? За да има търпение, човек трябва да е дошъл до вътрешно разбиране на живота. Това разбиране се придобива тогава, когато във всичко и навсякъде човек вижда Провидението.

Човек трябва да бъде търпелив, да се научи да слуша, да гледа, без да дава мнението си.

Да бъде човек търпелив, това е цяла наука, цяла философия. Човек трябва да работи върху търпението съзнателно, без да чака хората да му напомнят,че трябва да бъде търпелив. Всеки трябва да съзнава,че работи върху търпението.

Да търпи, това значи да носи всички неща, без да се смущава.

Истинското търпение изисква разбиране на нещата. Който знае и може да търпи, той се радва на всичко, което разбира.

Да имаш търпение, то подразбира воля и ум,сиреч да знаеш причините и последствията на нещата.

Мнозина запитват, защо им е търпението? - Без търпението може, но нищо няма да се постигне. Много таланти на хората пропадат от липса на търпение. Колко художници, колко музиканти, колко добри проповедници, държавници, майки и бащи са пропаднали от отсъствието на търпение в своя характер!

Без търпение човек е подобен на дърво без корени,без търпение човек е подобен на труп, т.е. на тяло без крака.

Търпеливия човек се познава в моменти, когато му вземат онова, което обича или за което се е приготвил.

Само умният човек може да бъде търпелив. Той е над обикновените условия в живота.

При каквито и положения да бъдем поставени,ние трябва да търпим, да оповаваме на Бога до последната минута.

Когато умът работи колкото трябва, човек изпитва радост и мир. Той го прави търпелив. Той спокойно очаква плода на онова, което е посял.

За да изработи нещо ценно в себе си,човек трябва да приложи търпение и постоянство. 

Търпението е основа на знанието.

Търпението се култивира в страданията.

Всички страдания в света имат за цел да оформят у нас търпението, да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни.

Защо идат болестите и изпитанията в живота? - За да приложите търпението си. Ако търпението ви е слабо, ще го развивате.

За да ес справите със страданията, с мъчнотиите в живота си, вие трябва да придобиете търпението. Без търпение никой не може да разреши задачите на своя живот.

Вашето търпение може да се нарече неволя, но не е още истинско търпение.

Да баде човек търпелив, това значи да понася всичко спокойно.

Всичко трябва да понасяте с търпение.

Човек трябва да се кали, да стане търпелив. Търпението се развива главно при най-неблагоприятни условия.

Който има добри навици, само той може да търпи.

Може да търпи само онзи, в който са развити висшите умствени способности. 

Търпеливият човек е всякога по-силен от противника си и по мисъл, и физически.

Много са случаите в ежедневния живот, при които може да сe изпита търпението на човека.

Търпеливият е предвидлив.

Без търпение не можеш да бъдеш силен.

Търпеливият човек е способен на жертва.

Неврастеникът не е търпелив. Като пипнете центъра на търпението, към него приижда повече кръв, той започва да ес храни и човек става търпелив. 

Когато сте нетърпелив, мислете за търпението,като едно от великите качества на човека.

Може да има много несгоди в живота, но те се преодоляват с търпението.

Чрез търпението всичко се постига. Без търпение не можеш да станеш учен, богат. Ако нямаш търпение и силен не можеш да станеш.

Чрез търпението се придобива и дълготърпение. Гдето е дълготърпението, там са всички добродетели. Знанието, силата, любовта се придобиват члез търпение.

За да придобие търпение,човек непременно трябва да се намира под влиянието на две противоположни сили - злото и доброто.

Kак да се научим да бъдем търпеливи?

·                     Научете се навреме да разпознавате признаците на нетърпението:

- напрежение в мускулите, стягане;

- неспокойствие, несдържане на едно място;

- раздразнителност, нервност, гняв;

- безпокойство, чувство за несигурност, усещане, че времето  изтича;

- сприхавост и прибързаност.

Като цяло нетърпението е напрежение и нервничене, затова се опитайте да успокоите тялото си.

Отпуснете мускулите си, седнете, релаксирайте като бавно вдишвате и издишвате. Съзнателно намалете темпото – започнете да говорите бавно, да се движите бавно, пуснете си успокояваща музика или отклонете вниманието си с нещо.

·                     Дайте си сметка за истинската причина да сте нетърпеливи.

Наблюдавайте се, когато губите търпение и си записвайте в какви ситуации се случва. Запитайте се: “Кое всъщност ме кара да бъда толкова нетърпелив?”

В някои случаи може да ставате нетърпеливи, когато сте преуморени, гладни или ядосани.

А може би се притеснявате, че времето лети и се ужасявате при мисълта, че няма да успеете? От какво се страхувате? Нима животът ви зависи от това?

Дали не ви измъчва усещането, че губите безценно време, а нищо не постигате? Мислите си, че животът е прекалено кратък, а вие го пропилявате?

А може би се опитвате да докажете нещо на някого?

Или ненавиждате сегашната действителност и искате час по-скоро тя да се промени?

Дали не сте прекалено зависими от желанията си?

Помислете си – във всяка ситуация ли реагирате така? Възможно е да реагирате така по навик или да сте изнервени като цяло.

·                     Усещането, че “няма време” и  че животът изтича е просто нагласа.

От опита си съм разбрал, че ако сме с такава нагласа, колкото и време да имаме, все няма да ни стига. А усещането, че пропускаме нещо, постоянно ще ни съпътства. Затова променете нагласата си:

Времето е илюзия, вие имате цялото време на света. Това, което искате, ще се случи тогава, когато сте готови.

Не е необходимо да пришпорвате нещата, както не  е необходимо да карате едно дете насила да расте.

Отпуснете се, правете това, което е необходимо и се доверете на Вселената.

Вие ще постигнете това, което трябва и  ще получите това, което ви е необходимо в точния момент.

Осъзнайте, че целта, към която нетърпеливо се стремите, не е най-важното, не е Всичко. В повечето случаи  е по-важно не постигането на нещо, а уроците, които научавате.

Помнете, че животът е непрекъснат процес на обучение.

·                     Съсредоточете се върху самия процес. Освободете се от емоционалната обвързаност с резултата.

Действайте и се наслаждайте на всеки етап. Престанете да мислите за резултата.

Ако посадим семенце, от което очакваме да поникне цвете и започнем да разравяме пръстта постоянно, за да видим дали има резултат, не само че цветето няма да порастне по-бързо, но изобщо няма да порастне.

·                     Не търсете видими резултати.

Много често си мислим, че нищо не сме постигнали и че времето, което сме отделили е било безцелно. Но всъщност не е така, защото в  нас се извършват промени и разбираме за тях доста след като са започнали. Когато няма видим резултат, това не означава, че няма резултат. Щом правите нещо, вие вече сте постигнали успех.

·                     Приемете сегашната действителност.

Когато състоянието на нещата в момента не ни удовлетворява и мразим сегашната реалност, ние се изпълваме с гняв и нетърпение да я променим час по-скоро. Всяко забавяне, всяка пречка предизвикват у нас негодувание или чувство за вина.

Затова е важно да приемем сегашната действителност и да открием нещата, за които трябва да сме благодарни. Само така – с любов и признателност можем да се освободим от това, което не харесваме.

И спокойно, с търпение – стъпка по стъпка да променим живота си.

А вие нетърпеливи ли сте? Кога проявявате нетърпение и как го овладявате?

За какво според вас ни е нужно  търпението? Какво можем да постигнем с него?

Според психологията, търпението е толерантност към тревога! Устойчивост на стрес, на напрежение, на страх! Търпението е сила! Няма сила, няма търпение!

Нетърпеливи са хората с невротичен темперамент! Това е просто факт! Лошата новина е, че той се предава наследствено, геномно. Каквото и да е генното наследство обаче, то може да се повлияе силно в деветте месеца пренатално възпитание! Това е период от изключително значение за бъдещето на човека! Ако майката се тревожи, ако е нетърпелива, страхлива, похотлива, раздразнителна, притеснителна, невротична - това се предава на детето о после бъдещият човек цял живот ще се мъчи от тези заложби, несъзнателно предадени от майка му. 

После следват първите седем години - на трето място по важност! 
И, оттам нататък, зрелият индивид, колкото и да е невротичен, разбира се, може много да направи за промяната на характера си! Йога, съсредоточение, развитие на волята, Любовта! Това парира невротичността, тоест нетърпението! 

На ниво телесна химия - нетърпението е пристрястяване към удоволствието, чрез веригата на възнаграждение на допаминовия трансмитер. Човек е пристрастен към себеугаждане - чрез секс, храна, дрога, хазарт, угаждане, удоволствие от всякакъв вид(нищо лошо в удоволствието, ако е издигнато до любов - тогава то зарежда - но, това се учи). Когато си угажда така човек, в мозъка се отделя голямо количество допамин, изпитва се удоволствие - чисто химически, и емоционално.човек е нетърпелив да получи удоволствието си - лишаването от него го прави нервен, неспокоен. След като го получи обаче, след краткото задоволяване, допаминът рязко пада, отделя се пролактин, който действа на настроението инхибиращо, депресивно, от типа на "предавам се", "не искам да видя никой, оставете ме сам"... Тогава човек отново е нетърпелив и не понася напрежение. И така - махалото допамин - пролактин, страст - омраза, се люшка цял живот. При мъжа тази верига се задейства много мощно от отделянето на тестостерон по време на "нормален" оргазъм. Липсата на тестостерон и усилието на организма за възстановяването му задълбочават действието на порочното махало. При жената процесът е същият, но по-плавно изразен. По-плавно, но затова пък по-продължително. Психологически тези процеси се изразяват в стремеж към върхово удоволствие от всякакъв вид, след удовлетворяването на което следва изпадане в депресивно настроение, с гняв, раздразнителност, злоба, тъга, депресивност, агресия. 
Спасението, както може да се очаква, е в Любовта. Когато събитията в живота ни се преживяват с по-фина радост, а не със стремеж към грубо върхово удоволствие, когато имаме Любов - към любимия, към хората, просто като състояние, в тялото ни се отделя окситоцин - хормон и невромедиатор. Хипоталамусът го предава на хипофизата, и оттам в цялото тяло. Окситоцинът, според изследванията на медиците, е материалният субстрат на преживяването ни на Любов и благополучие. Той дава толерантност към болка, тревога, напрежение, страст. Окситоцинът ни прави търпеливи и спокойни. Той носи блаженство, но не от върхов сетивен тип, а като състояние на съзнанието, цялостно, продължително, плавно, нежно, любящо. 

Окситоцинът регулира и балансира равнищата на допамин и пролактин, уравновесява ги. Кара астралното махало на страст - омраза да застине в центъра. Това става когато преживяваме живота си на по-фино ниво. Външно нормално действащи, но вътрешно виждащи нещата от едно различно измерение - това на любовта. Окситоцинът ни прави непривързани, независими, спира адикциите от дроги, храна, секс, хазарт, алкохол ... Сънят се подобрява, депресиите си отиват. Как обаче да процедираме тази материална база за емоционален баланс и радост? Само с желание и думи за Любовта, стремеж към нея? Донякъде! Но - процесът си има и чисто биохимичен механизъм!
Доказано е, че заедно с дрогите и други подобни силни усещания, най-силното задействане на веригата на възнаграждение (допамин), и мъка(пролактин/пролактинът не ограничава действието си само до млекообразуването/), става при сексуалния оргазъм. Оргазмът от обикновен тип. Силен, върхов оргазъм, след което следва спад и емоционален дисбаланс. При мъжете това е по-рязко изразено, и по-бързо възстановимо със спермогенезата, а при жените е по-незабележимо, но по-продължително. 

Пак стигаме до секса - начин на употреба. Малцината, които могат естествено, без перверзии и репресия, да практикуват целомъдрие, уравновесяват организма си, махалото на хормоналната секреция се уравновесява, и стремежът им към вътрешната реалност води до стабилно отделяне(в нормални количества) на окситоцин. Жертвата на върховите преживявания на секса при такива хора води до преживяването му на по-фино ниво. Такива са някои монаси, аскети, учители, Ученици... Но - те са малко. И този метод не е за всички. Той е най-бърз и мощен, но е за малцина.

 
А за всички, според мен, е методът на овладяване на сексуалния оргазъм, култивирането му, извисяването му до висша нежна Любов. Такъв оргазъм може да трае с часове. И той не изчерпва, защото се преживява на по-фино, трансформирано ниво. Преживява се по-близко до източника на енергията си. Оргазмът става Любов. 
Разбира се, емоционалното и психическо благополучие в живота ни не се свежда само до секса. Има и социални взаимоотношения, разбирания, характер, ментални филтри и нагласи... Но, както са забелязали най-великите психолози, в основата на всяко човешко поведение и реакция стои сексът..

.
Аз смея да твърдя, че именно на неправилната му и невежа употреба се дължат огромна част от интрапсихичните катаклизми на индивида, както и напрегнатата (меко казано) междуличностна интеракция и социалните катаклизми в по-голям мащаб! 

Това е осмото от четиридесетте правила на Любовта от книгата на Елиф Шафак „Любов“. Ако то е Урокът на любовта, който сега дойде при вас, вероятно е време за търпение. Понеже, както казва Айнщайн, „Бог не играе на зарове“ и няма нищо случайно, това правило вероятно идва, за да ви напомни, че търпението е израз на вътрешна сила и без него не можем да развием силата на любовта. Именно в това виждам красотата на цитата по-горе – че ни показва, че търпението, което е свързано с любовта, може да вижда в бъдещето – когато розата вече е разцъфнала, а луната е станала пълна. Когато дълбоко вътре в сърцето си знам, че накрая всичко ще бъде наред, ми е много по-лесно да чакам и да се отпусна с доверие, че Животът ще ми донесе точно това, от което се нуждая. Просто трябва да чакам да узрее времето за това. А докато дойде това време, мога да правя това, което се прави, когато растат розите и луните – да се наслаждавам на процеса. Кой е казал, че търпението трябва да бъде нещо неприятно?!