Още за гордостта и достойнството на България!

ФАКТИ И РАЗМИСЛИ ПО ПОВОД НА 1155 ГОДИШНИНАТА ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА АЗБУКАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК ОТ СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Кина Къдрева

През настоящата 2010 година се навършват 1155 години от създаването на българската азбука от Константин Философ – Св. Кирил. За това свидетелства в труда си “О писменехь” Черноризец Храбър.

Екземплярът, който имаме от “О писменехь” е от Х-ти век и е на кирилица, а за това кой е Черноризец Храбър хипотезите и споровете продължават.

Много са аргументите да се приеме, че това забележително произведение не е написано от Климент Охридски или от някой друг, а от самия Методий след освобождаването от първото му заточение, когато той посещава Константинопол. Стилът и страстта на произведението, както и категоричността и компетентността са достатъчно доказателство, че Черноризец Храбър е псевдоним на Методий. Още повече, че собственото му гражданско име Страхота е близко до това на псевдонима Храбър, а основанията преследваният заради делото си “черноризец” Методий да се подпише под труда си в защита на българската азбука с псевдоним са много. Така че, смятам тезата си за вярна.

Кирилицата, на която е написан трудът, и за същността на която нашите учени още спорят, е еднозначна и равнозначна с глаголицата, като Глаголицата е за свещенописа, а Кирилицата е за гражданско писмо, каквато е била практиката в ония времена, и не случайно никой от учениците на Двамата братя не ги разделя.

Двете начертания на азбуката ни са създадени едновременно, и естествено е създаването на звуковата система на българския език и нейната графична зафиксировка да не са на свещенописа.
Тя е дело само на Константин философ, затова и гражданският вариант на азбуката ни носи неговото име, а в свещенописа на Глаголицата участва и Методий.

Изследователите на делото на Св. Св. Кирил и Методий пропускат положението, че цялата изследователска работа при създаването на азбуката на българския език, с намирането на звученето и отделянето на всеки звук, не може направо да се начертава със свещенописа, в който, както знаем, са вложени не само стари сакрални български буквени знаци от древното българско писмо “къник”, от където са и българските думи книга и буква, а и християнската символика, с което тия две начала се обединяват в християнското послание на българската азбука.

Първите преведени книги са на глаголица, защото са богослужебни книги.
Методий пише “О писменехь” на кирилица, тъй като трудът е гражданско послание. Той е написан в защита на делото на починалия вече на 14.ІІ.869 г. Кирил, което е друго основание трудът да е на кирилица, и е изцяло във войнствения, ерудиран и полемичен дух и стил на Константин Философ, което, както споменах, ни насочва към авторството на Методий, който така страстно говори в защита на азбуката ни и подчертава, че е дело на Константин Философ – Св. Кирил, без да упоменава себе си.
В тоя труд точно е посочена датата на създаването на българската азбука – 6363-та година от сътворението на света, която е 855-та година от н.е. според византийското летоброене, което е възприето и в България. Така че, веднъж завинаги трябва да сложим точка на колебанията и заиграванията около датировката на създаването на българската азбука, както и за годината на покръстването на Борис І.

Трябва да се престане и с внушаването, че същността на българския език и българската азбука са славянски. Доказано е, че езикът ни е древноирански – близък до шумерски, финикийски и авестински, и азбуката, създадена от Константин Философ, е азбука на тоя български език. Подмяната на думата словенски със славянски е грешна насока и грешно тълкувание. Това не значи незачитане на културите на славянските народи, които се формират около началото на н.е. под силното влияние и съжителство със стария български народ, изградил своята езикова и държавна идентичност още в древността си в Средна Азия, където и до днес се говорят легенди за божествената държава на българите – Бактрия.

Крайно време е да престанат и спекулациите за “подмяната” на глаголицата с кирилицата, и подхвърлянето от наши учени, че, видите ли, учениците на Кирил и Методий са изоставили създадената от Кирил и Методий глаголица и са я заменили с друга, създадена от неизвестно лице по-късно, която наричат кирилица. Както споменах, глаголицата и кирилицата са два графични израза на единната система на азбуката ни. При това т.н. кирилица е по-стар (работен вариант) на глаголицата. (Аргументите за това са в тая статия.) При създаването на азбуката на българския език двете начертания не са възприемани от Двамата братя като две азбуки, а като азбука на българския език.

Начертанията на азбуката на българския език, която след ранната смърт на Константин Философ – Кирил е наречена кирилица, както и въвеждането й в практиката, е израз на пиетета към създателя й, и, както споменах, никой от учениците на Кирил и Методий не възприема кирилицата и глаголицата като две различни азбуки, защото са два графични израза на една азбука – азбуката на българския език, наречена словенска, което значи, че е на говоримия български език – език на българското слово.
Това е и едното от големите предимства на създадената от Константин Философ – Св. Кирил азбука на българския език – че тя, за разлика от мъртвите вече езици – латинския и старогръцкия, които са богослужебни и административни езици в Източната (Византийската) и Западната Римска империя, е на говоримия, жив език на българското слово.
Другото й предимство е, че за всеки звук от българския език има отделен знак – предимство, което и до днес не притежават повечето азбучни системи.
И третото е, че е първата в християнския свят следантична азбука, създадена за християнския български народ и християнското богослужение.
Не е достатъчно известен и фактът, че българската азбука и преведените на български богослужебни книги са единствените в християнския свят двойно благословени. Първо (със създаването им като християнско писмо), от Константинополския патриарх, а после и от Римския папа.

Продължава спекулацията и с произхода на Двамата братя, като биват представяни за византийци, и дори за византийски шпиони, или за славяни. Самият Константин Философ в мисията си при хазарите твърде ясно заявява произхода си, а Климент Охридски в Краткото житие на Кирил, което е “Успение Кирилово”, писано при смъртта на Кирил, в прав текст казва, че по род и рождение Св. Кирил е българин. Затова и така дълбинно познава звуковата и смислова същност на българския език и така всеотдайно Двамата братя се посвещават на българската кауза за духовна самостоятелност в християнския свят.

Много са манипулациите и около тълкуванията на Моравската мисия. Тя възниква след прекратяването на премълчаваната Брегалнишка мисия, започнала веднага след създаването на българската азбука и освещаването на първите богослужебни книги, написани на български език през 855 г., и това е първият опит България да не допусне с християнизацията си чужда зависимост – нещо, което не е в интересите на Византия, тъй като езикът винаги е бил политическо оръжие за влияние и обсебване.
Впрочем, както е и днес.

Брегалнишката мисията е спряна. Между България и Византия започва сложна дипломатическа игра. Всъщност, при невъзможността просветителската мисия за покръстването на българския народ на български език да се реализира в сложността на изострената външна и вътрешна политическа обстановка, Борис І възбужда искането на Ростислав за християнски проповедници в Моравия “на разбираем език”, тъй като Моравия – една територия, включваща днешна Полша, Чехия, Словения и целия западнославянски свят, е в имперските интереси на тогавашна България. Това е добре дошло за Византия, за която, след Брегалница, Константин Философ и Методий им стават смъртни врагове. Със запращането на Двамата братя и целия им екип от ученици и съратници в латинопокръстена от франките Моравия, византийският двор цели без да си цапа ръцете да подхвърли на ликвидация Константин Философ, Методий и станалото им неизгодно и опасно за Византия дело. Но всъщност византийците са надиграни от цар Борис І и следващите своя път Кирил и Методий.

Напуснали цариградските палати и подложени на студ, глад и гонения, те продължават реализацията на делото си, и правят български епископии в Краков, Вроцлав и Прага, като развиват изключителна проповедническа и обучителна дейност.

Факт е, че в Моравската си мисия Кирил и Методий водят богослужението си на български език и продължават да превеждат богослужебни книги на български, а не на някой от славянските езици. А това, че след смъртта на Методий (885 г.) учениците им не отиват другаде, а идват в България и то посрещнати с отворени обятия, и властващият цар Борис І превръща делото на Кирил и Методий в държавна политика, е показателно за българската кауза на делото на Двамата братя и на екипа им от съратници-ученици.
Ние правилно приемаме като единно делото на Двамата братя и тяхната борба за утвърждаването на българската азбука и българския език като равнопоставени на трите свещени езика.

Както е известно, те съумяват в тежки спорове и непрестанни гонения да разбият догмата на триезичието, да докажат, че всеки народ има правото да разпространява Божието слово на своя език и с това да извоюват равнопоставеността на българския език с трите обявени за свещени езици в християнския свят. Но, доказвайки правото на всеки народ да разпространява на своя език Божието слово, те разкъсват сковаващата и обричаща на подчинение и асимилиране верига, държаща с догматиката на триезичието народите на Европа в подчинение на двете римски империи и през борбата за българския език отварят пътя за Ренесанса и самостоятелното развитие на европейските народи.

Така, с тяхното дело – от създаването на българската азбука до извоюването на езиково равноправие на народите в християнския свят – започват новите времена, за да се стигне до съвременна Европа.
За това си дело Константин Философ-Кирил и брат му Методий са обявени за светци, а в навечерието на 1981-ва година бяха въздигнати от Папа Йоан Павел ІІ за Небесни съпокровители на Европа.
Това е и основанието при подписването на Договора за присъединяването на България към Европейския съюз през 2005-та година, когато се навършват 1150 години от създаването на българската азбука, българската азбука да бъде приета за трета официална азбука в Европейския съюз, а българският език за един от официалните езици на Европа – факти, които не са достатъчно познати на българските граждани.

По-лошо!

Никое от правителствата на България не показа отношение към изключителността на делото на Св. Св. Кирил и Методий и не обяви за всенародно честване както 1150-тата, така и настоящата 1155-та годишнина от създаването на българската азбука и писменост на българския език. Вече 20 години духовността, словесността и културата на българския народ не е в приоритетите на политиката на ръководителите на българската държава.

Политиците ни не разбраха, че колкото и да е важна икономиката и колкото и да разчитаме на икономическото развитие, в тях не е панацеята за оцеляването, за духовното здраве и просперитета на един народ. Панацеята е в духовността. В духовната сила, която има, която излъчва, която извисява съзнанието и народностното самосъзнание и зарежда индивида и обществото с енергия за решаване на проблемите на настоящето и на пътя на развитието, в това число и на икономическото развитие. В духовността е оцеляването. В духовността е напредъкът. В духовността са жалоните, които един народ оставя във времето, и по които съдим за времето и за народа. В духовността е лицето, визитната картичка и анамнезата за един народ – в създаденото от един народ на неговия език духовно богатство, изявяващо, съхраняващо и възбуждащо духовната му енергия. Тя е оная мощ, която, осъзната, изпълнена с високи стойности, оплодена от високи дела и оползотворена държавнически, въздига индивидите и обществото и върши чудеса.

Това са знаели Светите братя Кирил и Методий и властващият Цар Борис І и са извели своето дело и политика не само за да приобщят България към християнския свят, а и да я съхранят като независима от духовната агресия на Източната (византийската) и на Западната Римска империя, между които българите са се вклинили, добре осъзнавайки, че без духовна независимост, основана на собствената българска азбука, на българския език и българското слово, духовната агресия ще ни залее, а чуждоезичието и чуждокултурието води до асимилация.

Това тяхно дело се превръща в най-здравите основи, на които се извисява българската държавност и култура, основи, съхранили ни при всички негативни исторически обстоятелства като народ.
Да стигнеш до идеята, че езикът, писмеността и културата са най-здравата основа за съхранението и развитието на един народ е изключителна мъдрост, а превръщането на тая идея в дело е личностен и държавнически талант. Удивителна е политическата мъдрост, дипломатическият талант и деловият размах на Цар Борис І, въздигнал в държавна политика делото на Кирил и Методий и превърнал България за едно кратко историческо време в оная Държава на духа, която още буди възхищение, и от която още черпим жизнени сокове в сложния си български път.

В тоя път високото и жертвено дело на Кирил и Методий и мъдрата политика на цар Борис І се сливат в показателен пример и ни задават въпроса за днешния ни ден.

Срамно и недостойно е, че в началото на ХХІ век древният ни български народ, известен с будността и ученолюбието си, изпадна в занемара, безпаметност, безкултурие, самоотричане и духовна и нравствена криза. Че така богатият ни български език e подложен на замърсяване с чуждици и дори на подмяна с чуждоезичие, придружено с пренебрегване и подмяна на свещената ни азбука.

Въпросът е даваме ли си сметка, че пренебрегването, замърсяването и подмяната на българския ни език е не само израз на сполетялата ни криза на културата, нравствеността и духовността, но и една от основните причини за постигналите ни негативи, придружени с безродие, безнравственост и безкултурие.

Даваме ли си сметка, че българският ни език е нещо много повече от “някакъв език”, който може да бъде замърсен, стеснен и подменен. Той, българският ни език, носи генетичната ни памет, силата ни, историята ни, културата ни, бъдещето ни, духа ни, самоличността ни. Това са го знаели младият Константин Философ и най-възрастният му брат – Методий. Но трябва да го знаем и ние! Можем да научим много други езици, както е знаел много езици Константин Философ, но без българския си език ние ставаме никои и се разтапяме в общото безлично пространство, пък каквато и кариера и пари да направим.

А знаем ли, че българската ни азбука е нещо много повече от звукова писмена система. Че в азбуката ни Св. Св. Кирил и Методий влагат закрилни сили и енергии, които ни съхраняват и развиват като личности. Че българската азбука е всъщност една върховна молитва, съдържаща духовна мощ, нещо, което ни прави по-мислещи, по-творчески, по-разбиращи божественото начало на човека, стига да ги знаем и да превърнем силата им в закрила и мъдрост, а не в обезличаваща и разрушителна енергия, което значи дълбинно да познаваме и ползваме божественото послание на българското слово и българската си словесност, изявени и съхранени в буквите на българската азбука.

Така че, нека си зададем въпроса имаме ли право в днешния си толкова съдбовен ден на политически кипеж и търсене на пътища в началото на една нова епоха да пренебрегваме смисъла, стойността и закрилната сила на българския ни език, на българската ни азбука, на българското слово и българската духовност, литература и култура, заключени в тях. На подмяната на българския ни език и на българската ни азбука, в които е закодирана неповторимостта и идентичността ни като хора и като народ?

Можем ли като народ и като държава да вървим напред без българската азбука, българския език и българското слово да са приоритет в политиката за просперитета и авторитета на българския народ и на България.

Затова нека превърнем 2010-та година, в която се навършват 1155 години от създаването на българската азбука, в година на защита на българската азбука, на чистотата и силата на българския език и на извисяване на българското слово, литература и култура.